Еди Редмейн
Хората смятат, че Еди Редмейн е най-големият опонент на Леонардо Ди Каприо за златната статуетка на Академията тази година. Еди е известен като „физически актьор“, който умее да се трансформира на базата на ролите, които играе. Първата му кинороля е в британския Like Minds, а първата му голяма продукция е „Моята седмица с Мерилин“. Почти никой не помни Еди там наистина, но това е филмът, който кара режисьора Том Хупър да го забележи и да го покани в „Клетниците“, където пък му предлага сценария за „Момичето от Дания“. И така стигаме до днес. Редмейн вече има „Оскар“ за изключително достоверното си изпълнение на Стивън Хокинг в „Теорията на всичко“. И не, той не „просто стои в една количка“ там, моля ви.

Брайън Кренстън
Това е първа номинация за 60 годишния актьор, което го нарежда сред едни от най-възрастните холивудски звезди номинирани за наградата. Кристофър Плъмър обаче все още държи първенството за най-възрастен актьор получил „Оскар“, той го взима през 2011-а на 81 години. Кренстън е известен предимно с телевизионните си роли, макар да е участвал във филми като „Drive“ и „Арго“. До този момент актьорът има само един „Златен глобус“ за участието си в Breaking Bad, макар да е номиниран три пъти преди това за ролята си на Уолтър Уайт. Кренстън има и номинация за Глобус през 2003-а за „Малкълм“.

Майкъл Фасбендър
Големият си пробив германецът от ирландски произход прави във филм на Тарантино. Лентата е „Гадни копилета“, а Фасбендър има малката роля а лейтенант Арчи Хикокс, който бива брутално убит в една кръчма. Ако има жена, която не е забелязала Майкъл още там, е редно веднага да се засрами. Тарантино забелязва Фасбендър в лентата „Глад“, където той играе ирландеца Боби Санд. След копилетата на Тарантино Фасбендър няма малки роли. А това е втората му номинация за „Оскар“, макар да заслужаваше такива за „Срам“, „Съветникът“ и „Макбет“ от тази година.

Мат Деймън
Деймън е може би единственият актьор от своето поколение, който е перфектната еклектика между комерсиалното кино и онова, което Академията харесва. Дали ролята му в „Марсианецът“ е достойна за „Оскар“ е въпрос с повишена трудност. Не, не е. Академията пренебрегва Деймън в брутално доброто му изпълнение в The Departed, както и това в поредицата за Джейсън Борн. Да, той е адски добър там, но за сметка на това му дава „Оскар“ за сценария на „Добрия Уил Хънтинг“, когато той е изгряваща звезда и никой не го знае. Филмът е продуциран от Харви Уейнстийн, изключително известен американски продуцент, който се оказва единственият, който прочита целия сценарий на Деймън и Афлек и затова получава правата за него.

Марк Райлънс
Категорията на актьорите в поддържаща роля може да се похвали с повече дебютанти за статуетката, отколкото тази за главната роля. Марк Райлънс дава началото. Той получи наградата на БАФТА за великолепното си изпълнение в „Мостът на шпионите“. Дали заслужава Оскара? Да. Но категорията за поддържащи мъжки роли е доста натъпкана с талант тази година. На 55 години Райлънс получава първите си номинации за важни награди – „Златен глобус“, „Оскар“, както и БАФТА, макар да има вече една награда от тях. Той е и един от малкото номинирани в две различни категории в една и съща година на Глобусите.

Том Харди
Харди също прави дебют като номинация за наградите на Академията. До този момент британецът е бил номиниран само за БАФТА през 2008-а и то в категорията им за телевизия. Печели статуетката на Британската академия през 2011-а за изгряваща звезда. Макар да е правил роли като тези в Bronson, Locke, The Drop и „Лудият Макс“, той няма нито една номинация за „Златен глобус“, но пък получи такава за „Оскар“. Напълно заслужено за великолепната си роля в „Завръщането“.

Силвестър Сталоун
Слай се завръща в редиците на големите, след като за пореден път изигра иконичната си роля на Роки Балбоа. Доколко „Крийд“ е филм, който повтаря великолепната спортна драма на Сталоун е въпрос на гледна точка. За първия „Роки“ Слай има две номинации за „Оскар“ – за сценарий и роля. Не печели нито една от тях. Това се случва през 1977-а. Оттогава Академията леко не го забелязва и така до днес. За сметка на това анти-наградите „Златна малинка“ го обожават. Той е един от фаворитите им и има 30 номинации и съответно 10 награди до момента.

Марк Ръфало
Марк Ръфало е един от актьорите, които изгряха късно на небосклона на доброто кино, но какво от това. Ръфало е номиниран за първи път от Академията за ролята си на баща донор в „Децата са наред“, четири години по-късно получава номинация за Foxcatcher и сега има такава за „Спотлайт“. Ръфало играе предимно в малки роли или в романтични комедии и остава по-скоро незабелязан, до момента, в който не му откриват тумор в мозъка. След дълга пауза и лечение, Ръфало се завръща в киното по-добър отвсякога и ние, заедно с останалата публика и Академията, го преоткриваме като актьор.

Крисчън Бейл
Отново имаме един от най-добрите актьори за своето поколение с трета номинация за „Оскар“. Бейл е печелил само една награда на Академията за „Боецът“ на Дейвид О. Ръсел. Този великолепен уелсец е известен с пълната трансформация, на която се подлага стане ли дума за роля. От почти анорексик за „Машинистът“ през дебелак в „Американска схема“, който в началото част от актьорите не могат да познаят, до сексапилен милионер с плочки, както си му е редът, в „Батман: Началото“, Бейл е конвенционален и ярък в образите си. Наградите не значат нищо за него, което е похвално и все пак... той заслужава всяка номинация и статуетка, която може да му се даде.