Онзи големия от MasterChef, с брадата

Събин Ранков е най-яркият участник във второто издание на MasterChef у нас. Тежи 130 кг, висок е 178 см и има лице, което не може да забравите. Зодия Овен. От 10 години прави най-добрите кюфтета в София. Иска да се запознае с Чарли Шийн и да му покаже как се пие. По принцип не говори английски, но след пет водки – проговаря.

И историята на нашата среща…

Сигурно мислите, че вече няма хора извън семейния ви кръг, които могат да ви сготвят с отношение, само за вас. Или пък че истински личното отношение в ресторантите се среща само в селските кръчми. Е, това не е вярно и „онзи големия с брадата от MasterChef” може да ви го докаже. Един делничен, мартенски следобед се затътряме до „Троянците“, за да се видим с най-колоритния участник в течащото в момента издание на MasterChef – Събин Ранков. Той ни посреща с широка усмивка, домашно бяло вино с аромат на плодове, и туршия, която ни пренася във времената, когато бабите ни ни водеха по тайните пътеки на българската кулинария.

Пътят към MasterChef

Още по време на първия сезон на формата, Събин вече е знаел, че ще участва във втория. Дали му да попълва 20 страници с въпроси и писал „глупости”. После му се обадили, докато пиел кафе в Атина и го поканили на кастинг на следващия ден. Прибрал се късно вечерта и цяла нощ приготвял тортата „Тара”, кръстена на кучката му (красива бийгълка, която малко по-късно се завърта в двора на „Троянците”). На сутринта вече бил сред избраните.

Тортата представлява шоколадова бисквитка, напоена с Bailey`s и полята с маскарпоне и Филаделфия, и после покрита с течен шоколад. „Разбирам”, лаконично коментирам тортата аз, борейки се с обилната саливация.

На втория кастинг Събин отива със свой приятел и продължава напред. „Готвих пиле и стана абсолютно яко”, казва той за онзи момент в кухнята на шоуто. Пилето се казвало „Роза” – на името на негова отколешна възлюбена – и било полято със сметаново-лимонен-пармезанов сос.

„Откъде тази любов към готвенето, към храната?”, питам го аз, която винаги съм харесвала храната от гледната точка на консуматор, а не готвач.

„Всичко идва от детството ми”, казва Събин. „Майка ми е готвачка, а баща ми – музикант. Като бях малък, имах най-отговорната задача в семейството – да нося дървата за сливовата ракия. Още оттогава процесът на приготвяне на нещо за ядене или пиене, ме очарова. По времето на социализма нямаше течен шоколад, нито какао – затова се събирахме по къщите и си правехме течен шоколад сами. Нищо не може да застане на пътя на едно дете, което иска да яде шоколад”, разказва ни Събин.

Предпочитанията му за световни кухни не се ограничават до една – най-любими са му френската и турската. В турската го очарова начинът, по който се приготвя местото, французите, от друга страна, са ненадминати в правенето на сосове.

„Сосовете са едно от най-сложните неща в кулинарията и много бих искал да се усъвършенствам с правенето им”, казва Събин.

Най-крехката сланинка

Сред нещата, с които Събин може да се похвали, присъстват отказа на шеф Манчев да включи ресторанта му в „Кошмари в кухнята“ (нямало какви кусури да намери) и победата в кулинарното състезание за най-крехка сланинка в Априлци.

Няма как да не го попитам как се приготвя най-крехката сланинка. „Виж сега”, започва той. „Най-хубавата е шарената сланинка: слагаш кожичка – сланинка – месце – сланинка и тъпчеш сняг върху сланината и солта. Дядо ми, дядо Събчо от село Хирево, казваше така: „Събинчо, като сложиш солта и минеш с пръст да става вадичка. И някой ден, ако се прочуеш с тая сланина, да кажеш, че рецептата я имаш от дядо ти Събчо от село Хирево”.

Благодарение на дядо Събчо, внукът му печели 20-килограмово живо прасенце в Априлци, за чиято съдба ме е страх да попитам, и славата на най-изкусния „сланиноправец” у нас.

Ако има възможност да напише собствена кулинарна книга, би я напълнил с български рецепти от 20-те години на XX век.

„В българската кухня се използват уникални подправки, всичко е на бавен огън. Старите традиции на народа ни в кулинарията трябва да възкръснат, защото българската кухня има неповторим дух на борбеност и силен вкус, има собствен почерк, на който трябва да научим да пишат и творят идните кулинарни поколения”, казва той.

Крилце или кълка

Решавам все пак да попитам Събин за мнението му за набиращите сила „хранителни религии” – вегетарианство, пескатарианство, веганство, суровоядство пр.

„Вижте сега, храна трябва да има за всички и всеки прави своя избор какво да яде. В моя ресторант има чудесни манджи за хора, които не ядат месо. Всеки, който се занимава с изкуството да готви за Другите, трябва да се съобразява с техните избори и предпочитания. Само ще ви споделя какво казваше баба ми за цвеклото, което се превърна в модерна храна: „Дайто го на Събинчо, ако не го ще – хвърлете го на прасето”.

На изпроводяк го питаме: „Ако животът ти беше манджа, коя манджа щеше да е?”

Събин отговаря като да се е готвил точно за този въпрос: „Шарена манджа! В нея има от всичко- патладжани, зелени чушки, домати, лук, чесън, магданоз… И в живота е така. Има от всичко – и сладко, и люто, и кисело”.

Съгласяваме се и поемаме по обратния път – към залеза.