„Облаците на Силс Мария“ и Жулиет Бинош
По мое мнение, 30% от начина, по който възприемаш един филм, когато го гледаш за първи път, зависят от средата и хората, с които споделяш това преживяване. Затова и бързам да ви препоръчам лятното кино на зала G8. Именно там, в една от най-горещите вечери от миналата седмица, гледах последния филм с Жулиет Бинош – „Облаците на Силс Мария“.
Изключително женски филм, макар да мразя такива определения. А режисьорът е мъж – Оливие Асаяс и всичко във филма е негово – сценарият, режисурата, идеята за историята, идеята да играе Жулиет Бинош. И въпреки това той разказва историята на една жена, на една икона на киното, така както всички ние си представяме истинските актриси – без интерент скандали, без траши снимки, без глупости извън филмите им. Той разказва историята на Жулиет Бинош. Това казва французинът, когато го питат как така е направил такъв филм, с тази актриса.
А тук Жулиет Бинош е велика. От липсата на грим и претенция, през роклите на „Шанел“ до голото й дупе редом до това на Кристен Стюард, тя е незаменима и ти го знаеш в мига, в който започнеш да я гледаш. Някой някога ми беше казал, че Бинош не е нищо особено като актриса и като жена. Тогава ми беше трудно да си спомня някой от по-късните й филми, за да го опровергая. Но след „Облаците на Силс Мария“ знам, че не е прав.
Филмът разказва историята на една икона в киното – френската актриса Мария Ендерс, която е поканена да вземе специална наградата от името на писателя и режисьор – Вилхелм Мелхорд – не просто неин приятел, а ментор и човекът, направил я иконата, която е, благодарение на пиесата му и филма – „Малойската змия“, където тя играе съблазнителката Зигрид в една лесбийска любовна история. Но още преди да са стигнали до Цюрих, Вилхелм умира и Мария изпада в състояние на скръб. Може би затова, а може би не, тя казва „да“ на млад напорист и изключително популярен режисьор, да изиграе ролята на по-възрастната жена във връзката с младата Зигрид – Хелена, в същата пиеса, но направена на ново, 20 години по-късно.
И тук историята започва. Бинош ни показва хилядите настроения и състояния, през които една жена минава, когато се сблъска с неизбежните закони на природата – остаряването, все пак тя е на 51 години! С новото и младо поколение – прекрасната Клои Грейс Морец влиза в ролята на младата бунтарка актриса, която ще изиграе Зигрид – по-красивата, по-умната, по-успешната в измислената от Вилхелм история. А Бинош остава да ни покаже състоянието на това да си по-лошия, по-не харесвания, прецакания, онзи, който стъпкват и изхвърлят като ненужен парцал накрая. И на никого не му пука, никой не го помни…
Разбира се, че Бинош е брилянтна, но поне 10% от прекрасното й изпълнение идва от играта на Кристен Стюарт. Една приятелка ме попита: „Защо все дават на Стюарт такива роли? Роли на бунтарка и мъжкарана?“ В Холивуд това вече си има име, там всичко си има име – Tom Boy. А защо ли? Защото й отиват, защото й стоят добре, защото й лепват като ръкавица. Веднъж й се падна да изиграе чувствително момиче и резултатът беше „Здрач“.
Кристен Стюард знае много добре какво е да си млада актриса, да те налапа Холивуд, да те изплюе и да ти преследват с телефони. Тя знае какво е да си направил само една роля в трилогия или петология, която не се е харесала и да не можеш да се отървеш от нея години наред. Но тя е успяла. В ролята на Валентина – асистентката на Мария Ендерс – тя иронизира и същевременно приема с отворени обятия тази култура, оправдава я, говори за нея хем с добро, хем с лек цинизъм. Оставила е гнусната ирония на Жулиет Бинош и донякъде на Клои Греис Морец, за която съм сигурна, че скоро няма да видим в нито един филм за супергерои.
Филмът, освен отражение на живота на Бинош донякъде, освен крива и нелепа пародия на Холивуд, отразен в света извън него, освен историята на една жена, завърнала се в друга роля към текста, направил я звезда -в ролята, която мрази и презира, е историята на две жени. История на надлъгването, на разиграването, на нуждата, на бягството… През облаците на Силс Мария, по-известни като Малойската змия.
Филмът носи наградата „Сезар“ на Кристен Стюарт и е номиниран за „Златна палма“ в Кан. Не се бъркайте от оценката му в imdb, а отидете да го гледате. Най-добре навън.
