Няколко културни събития, които да посетим след пандемията

От перуанския Мачу Пикчу до индийския Тадж Махал до Големия бариерен риф в Австралия, обектите на ЮНЕСКО за световно наследство разказват историите на всякакви култури и общности. Към днешна дата ЮНЕСКО има 1121 обекта – 869 културни, 213 природни и 39 смесени. Но наследство не може да бъде уловено само със сгради, паметници и пейзажи.

Състезания с камили, Обединени арабски емирства и Оман

В арабската култура камилите отдавна са ценени като ценни създания. Камилите в Обединените арабски емирства се отглеждат и обучават в продължение на години, за да участват в традиционните състезания, които се провеждат още от 7 век и остава емблематични за бедуинските общества. В исторически план състезанията се провеждат за отбелязване на празници като сватби, а през последните години те се преместват в градовете, където животните се надпреварват по специални писти или по черни пътища, както и магистрали. Традиционно мъжете обучават камилите, а жените правят екипировка, като седла и юзди, и се грижат за животните.

Риболов на скариди на кон, Белгия

Остдуинкерке (Oostduinkerke) е старо рибарско селище, превърнато в курортен град на югозападното крайбрежие на Белгия, на около 50 километра западно от Брюж. Неговата плитка, леко наклонена брегова ивица осигурява перфектния пейзаж за риболов на скариди на кон – стар метод на събиране на местните сиви скариди. В наши дни той се изпълнява от малка общност от хора, чиито бащи и дядовци са ги научили на това умение. Рибарите развъждат мощни коне и ги водят до морето два пъти седмично. Те влизат във водата до гърдите на животните, докато леко издърпват мрежите от дъното на океана зад тях, за разлика от съвременното оборудване за целта, което нарушава местообитанието на скаридите. Практиката изисква задълбочени познания за плажа и прилива. Традицията се превръщат в туристическа атракция. Можете да видите как конете се справят с водата от юни до септември тази година. Двудневният фестивал на скаридите е насрочен за този юли, но може да бъде отменен въз основа на ситуацията в пандемията. Уловът на рибарите и конете е местен деликатес в ресторантите в околността.

Човешки кули, Испания

Сила, баланс, издръжливост, пъргавина и акробатични способности са само някои от уменията, необходими, за да бъдете част от кастел – или човешка кула. Тази традицията е връхната точка на празненствата на открито в цяла Каталуния, Испания, още от 1801 г. В нея група мъже и жени – възрастни и деца образуват жива кула, като се качват на раменете един на друг. Яките силни мъже обикновено образуват основата, а малките пъргави деца формират най-високите нива, които могат да достигнат до десет или единадесет. Бурна тълпа ги приветства и дори се събира около основата за допълнителна подкрепа. Празникът е отменен тази година заради ковид, но плановете са да се възобнови през 2022 г.

Йондеунго, фестивал за палене на фенери, Република Корея

В будистката философия светлината на мъдростта има способността да прогонва тъмнината и човешкото невежество. Тази вяра е движещата сила на Йондеунго – честването на рождения ден на Буда в Корея. На осмия ден от четвъртия лунен месец – някъде между края на април и средата на май по римския календар – в градовете се провежда театрално шествие. Хората носят ръчно изработени фенери и вървят по улиците до големи фигури. Празненствата в Сеул привличат десетки хиляди посетители, но тържествата в страната колективно примамват още повече.

Състезание по косене на трева, Босна и Херцеговина

Купрес е град (население под 3000 души) в западната част на централна Босна и Херцеговина, на около 150 километра западно от Сараево. Всеки юли хората там се събират, за да гледат може би единственото състезание в света, което е същевременно и функционално озеленяване. Мъже, облечени в традиционно облекло, се отправят към поляната Стряница с ръчно изработените си коси. Победителите се определят от времето, усилията и количеството трева, която са окосили. Да спечелиш означава да станеш „главен косач“ и да се присъединиш към ексклузивна редица шампиони, която се простира назад с поколения. Състезанието по косене на трева води своите корени отпреди 200 години, въпреки че някои казват, че е много по-старо. То се появява от необходимост – местните хора, пътуващи из планинския регион през пролетните месеци, трябва да окосят тревата, за да нахранят ценения добитък през лютата зима.