Нобеловата награда получават достойните. Понякога
През изминалата седмица отново обявиха присъждането на Нобеловите награди. С всяка година това става все по-малко интересно. Мнозина с нескриван сарказъм говорят за политизиране на Нобеловия комитет и американския диктат.
Наградата за мир за 2014 г. получиха пакистанската правозащитничка Малала Юсафзай и индийският активист за правата на детето Кайлаш Сатярти. Макар че според повечето експерти, тя трябваше да бъде връчена на Едуард Сноудън. Той беше номиниран за Нобелова награда за мир за тази година, най-малко, пет пъти, включително и от норвежките депутати. Но САЩ оказаха безпрецедентен натиск върху Нобеловия комитет, за да блокират кандидатурата на Сноудън.
Върхът на цинизма обаче стана присъждането на наградата за мир на Барак Обама през 2009 г. – „за огромните усилия за заздравяване на международната дипломация и сътрудничеството между народите”. Целят свят тогава се смя, членовете на Нобеловия комитет искаха да им бъде показан онзи уникален микроскоп, през който те са видели постиженията на Обама за заздравяването на мира.
В условията на накърняването на престижа на Нобеловата награда за мир политологът Валерий Островски допуска възможността за крайното й политизиране чак до най-абсурдно:
– Не толкова отдавна Нобелова награда получи организацията под името „Европейски съюз”, което беше смешно. Мисля, че сега можем да очакваме всичко. Чак до присъждане на наградата за мир на „киевския майдан”.
Според заместник-главният редактор на списание „Наука и жизнь” Дмитрий Зиков често нееднозначно е награждаването с Нобелова награда и в областта на точните науки:
– Американците са големи майстори на рекламата и пиара, те умело рекламират постиженията си. При това често възникват ситуации, като със сините светодиоди. Те са разработени от японци, но в тази работа Америка има част. Значи, всичко са направили американците. Където макар и някъде има американец, макар и ребром, веднага тази разработка, от гледна точка на американския пиар, става американска.
За сведение: Лев Толстой е смятал за неприлично за един художник или учен да получава награди, още повече парични. По онова време той се отказала от Нобелова награда. След като разбрал, че Руската академия на науките го номинирала в областта на литературата за 1906 г., той изпратил писмо с молба, че се отказва. Или, както е написал Толстой, „ако това се бе случило, би ми било много неприятно да се откажа”. Молбата му била удовлетворена и наградата в крайна сметка била присъдена на италианския поет Джозуе Кардучи, който днес е известен само сред литературоведите.
Гласът на Русия
