Накъде след турския мандат за намеса в Сирия и Ирак?

Ще се включи ли Турция във войната срещу „Ислямска държава“ след решението на турския парламент? Прозират ли зад действията на Анкара и скрити мотиви? И прави ли са кюрдите да се тревожат? Анализ на Дойче веле.

След продължителен дебат, турският парламент гласува резолюция за евентуална военна намеса в Сирия и Ирак в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД). Предложението беше внесено от управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Мандатът разрешава на турското правителство да използва сухопътни войски и други военни средства за период от една година. Парламентът разрешава и използването на турските военни бази от чуждестранни военни подразделения. Това беше и най-оспорваната точка в парламентарния дебат. Опозицията настоява за повече информация, кои нации ще вземат участие в операциите, къде точно ще бъдат дислоцирани техните сили и за колко време. Опозицията в Турция пък се опасява, че присъствието на чуждестранни войски на турска територия може да привлече и чуждестранни терористи в страната. Още преди заседанието опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) заявиха, че няма да подкрепят резолюцията.

По данни на социологическия институт Metropoll, 52 процента от турското население подкрепят евентуална военна намеса на Турция в борбата срещу ИД. Напоследък зачестиха критиките, че турското правителство не участва активно в борбата срещу терора на ислямистите в съседните държави. Кюрдите от своя страна са против решението на парламента, а в някои населени предимно с кюрди градове, като Диарбекир, Хакари и Ван, се проведоха масови демонстрации. Стигна се и до сблъсъци между демонстранти и полиция. Потребител в Туитър написа следното: „Кюрдите не вярват, че Турция действително иска да се бори срещу ИД“. А друг твърди обратното: „Ясно е, че Турция има добри намерения. Става дума за защитата на невинни хора“.

Две съвсем различни войни

Резолюцията не означава, че турски войски скоро ще нахлуят в съседните държави, казва политологът Герет Дженкинс. „Големият проблем се състои в това, че президентът Ердоган и Западът искат да водят две различни войни. Ердоган иска да свали режима на Асад, а антитерористичната коалиция – да унищожи ИД“, казва той за ДВ. Според политолога не е изключено Турция и САЩ да сключат сделка: „САЩ ще могат да ползват турските военновъздушни бази и турското въздушно пространство, а в замяна Америка ще помага на Турция в борбата срещу Асад“, казва Дженкинс.

Той критикува и недостатъчната прозрачност на решението на турския парламент. „Все още не се назовават конкретни страни, които ще могат да оперират от турска територия. Предполага се, че международната коалиция ще използва базата Инджирлик в близост до сирийската граница. Малко вероятно е обаче, на турска територия да бъдат разположени американски войски. Президентът Обама категорично отхвърли възможността за сухопътна офанзива“, припомня Дженкинс, който смята резолюцията на турския парламент за „твърде размита“.

Кюрдите не вярват на Анкара

Преди всичко кюрдите не вярват, че турското правителство ще води директна битка срещу терористите от ИД. Според Дженкинс, много сирийски кюрди смятат, че Турция доставя оръжие на „Ислямска държава“ и няма никакво значение, дали това е вярно, или не. „Подозрението се е загнездило в главите на хората“, казва политологът.

И колегата му от истанбулския Център за политически проучвания Ченгиз Актар също се съмнява в истинските намерения на турското правителство. „Резолюцията дава мандат на турската армия да се бори срещу терористичните организации в Сирия и Ирак. Всички обаче знаем, че както Кюрдската работническа партия (ПКК), така и близката до нея кюрдска партия в Сирия са обявени от Анкара за теророистични организации. В случая изобщо не е ясно срещу кого точно ще воюва Турция. А това застрашава мирния процес с ПКК“, предупреждава Актар.