Независимо дали човек пише излияние за София по време на Великденските празници в блога си, статус на тема козунак/политика/домашен заек във Facebook профила си, или статия в някой сайт, те винаги са там, отдолу. Под статията, под статуса, под поста. Онлайн хейтърите, които следят всяка стъпка на публикуващите, се отличават с безпрекословност, безпристрастност и изчистен откъм предразсъдъци хейт – те не подбират. Имат за всекиго по нещо.
Нека видим и кои са най-оригиналните коментари, които се срещат под писанията в Интернет:
1. „Този текст няма смисъл“
Тук онлайн критикарят иска да покаже на автора, че всяко нещо следва да има своя смисъл: било то научно, художествено, екзистенциално или „просто така“. Обикновено той е намерил смисъла на живота и смъртта след денонощно препрочитане на всички познати и непознати философи, и държи всички останали да се докоснат до кладенеца на мъдростта му.
2. „Авторът е малоумен“
Тук коментиращият е толкова възмутен от съдържанието на текста, че прави рязко умозаключение: текстът не се е появил от непорочно зачатие. Той има автор и критиката трябва да бъде насочена към него. Тъй като критиката изисква познания и доза интелект, хейтърът се спира на друга дедукция: да обиди. Находчиво и духовито.
3. „Статията е изсмукана от пръстите“
В този случай коментиращият обичайно не е отлепил от оралната фаза на психо-сексуално развитие по Фройд и всичко, което се случва в главата му, е обвързано със смучене. Той обаче прави ясна разлика между вдъхновения текст, родил се спонтанно в ума на автора, и изсмуканото от пръстите творение, по време на чието писане, писачът е смукал пръстите на краката си, докато трака по клавиатурата с тези на ръцете.
4. „Аман от платени статии, нещастници“
Свръхчувствителните към рекламата индивиди, често удрят съдийското си чукче по текстовете в Интернет. Ако новина е от типа на „Sony изобретиха телевизор, който говори испански“, материалът директно бива запратен в пропастта на тъпите, пиарски текстове. „Tesla пуска летяща до Марс кола“? Продажници! Непонасящите пиара и рекламата в медиите, редовно коментират със завидна злост всеки нещастен рекламен банер, мернал се в полезрението им, и изсипват тонове помия върху всеки пиар текст, над който някой клет автор е лял потта си. В същото време, тези хора гледат телевизия, като използват рекламните паузи, за да мушнат по някой залък или да ползват тоалетната. Обичайно те не разбират, че рекламата е естествения и честен начин на финансиране на една медия. Но защо пък да разбират?
5. „В статията бъка от фактологични грешки“
Най-съвестните сред коментаторите на писмените Интернет произведения, са коректорите. Това са хора, които, питани от родителите си, когато са били на 5, какви ще станат като пораснат, са казвало „Коректори“. На прощапулника си тези симпатяги обикновено са хващали коректор. В повечето случаи, те не вникват в „смисъла“ на статията, още повече, че както разбираме от първата група хейтъри, смисъл много често няма. За сметка на това, те се хващат за всяка спомената конкретика, проверяват я в Wikipedia, и ако открият неточност – шумно сигнализират. За тях художествената измислица е закононарушение, хиперболата – нагла лъжа, а сравнението – похват за обиждане на големи групи хора, в частност на тях самите.
6. „Няма да ви чета повече, ударихте дъното!“
Фурнаджийските лопати се заканват с напускане на сайта, праскат едно заплашително „сбогом“ и…след 15 минути този хейтър отново са на линия. А ние, авторите, винаги ги приветстваме.