Имам една любима приказка, която гласи, че ако един актьор иска „Оскар“, то или трябва да отслабне, да напълнее или поне да изиграе гей… По възможност болен от нещо неизлечимо.
Дали това е истина или не, едно е факт – има трансформации на актьори, които са си стрували всяко усилие, всеки изяден хамбургер или глад, прекаран в месеци на марули… Но има и такива, които въпреки това не заслужават нито грам от тези усилия. Ето някои от най-известните трансформации на актьорите, които са заслужили всяка мъка и такива, които не са успели… Уви.
НЕ:
Крисчън Бейл, „Механикът“
Бейл е известен като изключително пунктуален актьор, който обича да се отдава на ролята си. За „Американски психар“ той трупа мускули, за да влезе в ролята на социопата Патрик Бейтман, а четири години по-късно се докарва до ужасяващите 49 кг, за да изиграе Тревор Резник в „Механикът“. Усилието не си заслужава, тъй като филмът не носи нищо на Бейл – нито награда, нито статус в Холивуд… а година по-късно той трябва да върне всички изгубени кила, за да изиграе ролята на Батман. И той успява. Но за „Механикът“, Бейл живее на ябълка и парче риба на ден в продължение на месеци.
ДА:
Крисчън Бейл, „Батман: Началото“, „Боецът“, „Американска схема“
Само за по-малко от година, Крисчън Бейл връща загубените от „Механикът“ 28 килограма и качва още, за да влезе в ролята на Брус Уейн, което му носи култовия статус и славата, които заслужава. Малко след като снима „Черният рицар“ и един Терминатор, Бейл започва тренировки и диета, за да влезе в ролята на бившия боксьор Дики Еклънд. Този път той сваля само 13 килограма и това му носи „Оскар“. След това отново качва килограми и мускули за последния Батман и след това продължава да трупа килограми и пуска шкембе за ролята на плешивеца Ървинг Розенфелд в „Американска схема“, който пък му носи номинация за „Оскар“ и доказателство, че щом Бейл вземе една роля (дори и толкова лоша, колкото Моисей в „Изход: Богове и царе“), може да очаквате от него само перфекционизъм.
НЕ:
Джаред Лето, Chapter 27
Само допреди няколко години Джаред Лето беше известен като Джордан Каталано от култовия сериал „Тъй наречения мой живот“. Малко след него Лето играе в бозави и дребни неща, докато не се появяват култовите „Боен клуб“, „Американски психар“ и „Реквием за една мечта“. Но времето в Холивуд тече по-бързо, отколкото някой предполага и Лето е загубил звездния си статус. Освен това той не иска да е просто сладникав актьор от сериал с Клеър Дейнс, той иска награда. Затова започва да приема да играе в повече независими продукции и дори няколко доста странни роли. Най-странната? Тази на Марк Дейвид Чапман – убиецът на Джон Ленън. Лето, който е слаб, водещ доста здравословен живот човек, качва 30 килограма за ролята и едва изкарва края на снимките. Филмът е посрещнат лошо от критиците, а Лето получава възпаление на краката от огромното количество килограми и месеци след това му се налага да се придвижва с инвалидна количка. След това става вегетарианец и се отдава на музикална кариера. След този филм той снима само още два и в момента снима трети.
ДА:
Джаред Лето, „Клубът на купувачите от Далас“
Лето приема ролята на Рейън, втора след злощастното му участие в Chapter 27, с леко притеснение. Той сваля 13 килограма за ролята, епилира цялото си тяло и носи женски дрехи, за да свикне с ролята. Докато снима почти не излиза от образ и това му носи абсолютно заслужен „Оскар“. След което му печели култов статус и ролята на Жокера. Бам! Ето така се прави!
НЕ:
Матю Макконъхи, „Професия: Стриптийзьор“
Макконъхи решава да излезе от ролята на сладникав актьор, който играе гаджета на хубавите момичета в романтични комедии, затова сваля килограми за противоречивия „Вестникарчето“, където играе гей и за „Кал“, който въпреки че не придобива широка популярност, му носи ролята в „Интерстелар“ впоследствие. Някъде между тези обаче, успява да се промъкне и „Професия: Стриптийзор“, където Макконъхи качва обратно килограми, влиза във фитнеса и извайва плочки на корема. И макар филмът да е режисиран от Стивън Содърбърг и жените да го харесват, той не може да се нарече филм, който задължително трябва да се гледа. Дори и заради Матю Макконъхи.
ДА:
Матю Макконъхи, „Клубът на купувачите от Далас“, „Истински детектив“
Известен факт е, че Макконъхи иска да снима този филм и тази роля от няколко години, когато сценарият попада при него. В крайна сметка, с много малко налични пари, продукцията започва да се случва. Макконъхи сваля 21 килограма за ролята, като двамата с Лето живеят на ябълки и марули. През този период той е поканен да се включи с малка роля във „Вълкът от Уолстрийт“ и той го прави. Хората, които го познават като „мистър секси тяло“ леко се стряскат от вида му. После идва и предложението за „Истински детектив“. Той първо изснимва „Клубът“, връща част от килограмите и спира, за да направи по-ясно видима разликата между персонажа му Ръст Коул в миналото и настоящето. След това идват „Оскар“, „Интерстелар“ и историята я знаете…
НЕ:
Ръсел Кроу, „Правилата на играта“
Ръсел Кроу е много неща и най-важното от тях е, че той е великолепен актьор. Същото мисли и Рейчъл Макадамс, която решила да излезе от статуса си на тийн-звезда, приема по-сериозна роля в трилъра „Правилата на играта“ с Ръсел Кроу и Бен Афлек в главните роли. Рейчъл няма търпение да види специално Кроу и да работи с него. Това обаче й носи само шок, когато го вижда първи път. Самата тя обяснява години по-късно, че той бил дебел, разпуснат, некъпан, с мръсна коса и да, това било заради ролята, но от това шокът не бил по-малък. Кроу прави всички тези неща, които донякъде за него са ежедневие, тъй като когато не снима той рядко е във форма, за да влезе коректно в образа на настървен репортер, готов да разкрие убийство. Да, ролята не е лоша, но истината е, че и той и Макадамс заслужават по-хубав филм заедно.
ДА:
Ръсел Кроу, „Гладиатор“
Ролята, която печели две неща на Кроу – световна слава и „Оскар“. Всеизвестен факт е, че новозеландецът рядко е в добра форма, когато не снима и рядко му пука за това. За ролята на Максимус обаче, той влиза в залата, трупа мускули и влиза в страхотна форма. Работи месеци наред по различни бойни сцени и такива с диви животни. И всичко това се отплаща. Нищо друго не му трябва, както казах – той е великолепен актьор.
НЕ:
Никол Кидман, „Вестникарчето“, „Преди да заспя“
За ролята си във „Вестникарчето“ на Кидман й е възложена задачата да докара по-долнопробен вид на персонажа си. И тя го прави. На първият й снимачен ден тя снима брутална секс сцена с Джон Кюсак, а по-късно и сцена с уриниране… Тя напълнява, не си мие косата, носи силен грим и адски тесни дрехи през целия период на снимане, заради този филм. Колкото до адаптацията по иначе не лошия роман „Преди да заспя“, Никол отново отслабва много, тъй като има няколко голи сцени вътре.
ДА:
Никол Кидман, „Часовете“
Кидман в ролята на Вирджиния Улф носеща се мъртва в реката, е сцена, която трудно мога да забравя. Кидман е неразпознаваема във филма. Тя до толкова изучава изражението, жестовете и тъжния поглед на Вирджиния Улф, че човек трудно може да познае сладката австралийка в лицето на Улф във филма. Това носи заслужен „Оскар“ на Кидман, която отслабва, боядисва косата си и през цялото време носи протеза на носа, за да наподоби този на Вирджиния Улф. Ако има една велика роля на Кидман, то това е тази, без да искам да умаловажаван „Широко затворени очи“, разбира се.
НЕ:
Рене Зелуегър, „Дневникът на Бриджет Джоунс: На ръба на разума“
Между първата и втората част на „Дневникът на Бриджет Джоунс“ минават 4 години. Още на премиерата на първия Рене доказва, че не е пухкавото момиче от филма, тъй като тя връща старите си килограми, които са значително по-малко. След това снима „Чикаго“, който й носи втора номинация за „Оскар“ и „Студената планина“, който пък й носи желаната награда. Веднага след това тя отива при диетолог и в продължение на месеци прави диета за качване на килограми, тъй като започват снимките на втората част от романите на Филдинг. За първата, Зелуегър просто се тъпче с торти и хамбургери, но тук решава да го направи професионално. Което й губи повече време и усилия, а в крайна сметка, за съжаление, филмът просто не се получи. Години по-късно тя съвсем се развали с безмислената пластична операция, на какво да се прави.
ДА:
Рене Зелуегър, „Дневникът на Бриджет Джоунс“
Много хора не харесват филмовата адаптация по романа на Хелън Филдинг, но за мен Рене винаги ще бъде Бриджет. Актрисата, до тогава тотално неизвестна, качва 11 килограма, за да се превърне в пухкавата Бриджет, която с ирония и сарказъм описва всичко в дневника си. Филмът, абсолютно култов за мен, както и романа, представи на света Рене Зелуегър и Колин Фърт. А на Зеуегър заслужи номинация за „Оскар“.
НЕ:
Джейк Гиленхал, „Принцът на Персия: Пясъците на времето“
Замислен като трилогия или петология, това е първият и горе-долу последен опит на Гиленхал да влезе в комерсиалното кино. Той приема ролята на принцът на Персия – персонаж от много известна игра. Джейк трупа мускули и плочки, прави почти всичките си каскади сам, както и Джема Артъртън – неговата партньорка, но какво от това. Филмът едва достига бюджета си и почти излиза на загуба. Един критик го нарича: „Филмът, в който „Кралят на скоприоните“ среща „Карибски пирати“.
ДА:
Джейк Гиленхал, „Лешояда“
За ролята на социопата Луис Блум, Гиленхал сваля близо 10 кг и се доусъвършенства мутода си да държи очите си почти постоянно отворени, тоест почти без да мига, за да докара втренчения поглед и психопатското изражение на персонажа си. Отслабването си той обяснява с това, че за него Луис е като гладен койот. За да докара този болен, почти налудничав вид, Гиленхал тренира по 8 часа на ден и кара колело непрекъснато. Резултатът е на лице и е онова, което отличава добрия актьор от великия. „Лешояда“ е странно плашещ и си заслужава гледането, дори само заради брилятнтия Гиленхал, който незаслужено беше пропуснат миналата година от Академията. Много скоро, тоест през септември, ще можем да го гледаме и в ролята, за която се говори, че ще му донесе желания „Оскар“ – тази на боксьор в „Обратен гард“. Гиленхал връща загубените килограми, качва още и трупа мускули, като, както самият той казва, всички боксови сцени са си реални боксови боеве, за които той тренира усилено.
Ето още няколко транформации на актьори, някои заслужили усилията, някои не…
Матю Фокс, „Детектив Алес Крос“
Звездата от „Изгубени“ прави втората си роля след финала на сериала. За нея, той играе психопат сериен убиец, като сваля 19 кг и е почти неразпознаваем. Но какво от това. Той играе във филм с Тейлър Пери, който поема ролята на Алекс Крос след Морган Фрийман, и който се изживява като някакъв проповедник на прилежно поднесените роли, с елемент на семейно кино, което носи само смърт на тази продукция, въпреки усилията на Фокс.
Робърт Де Ниро, „Разяреният бик“
Де Ниро е велик и е известен с това, че е един от първите актьори, които си позволяват рязка промяна за роля. Тук той първо влиза във форма, тренира бокс и дори ходи на три боксови мача в Бруклин, в които участва и дори печели два от тях. После във втората половина на филма, където вече е възрастната версия на боксьора Джейк Ла Мота, Де Ниро качва огромното количество от 27 килограма. До този момент това се смята за най-бруталната трансформация правена от актьор. И тя печели единия от двата Оскара на Де Ниро.
50 cent, All Things Fall Apart
Рапърът 50 cent не е известен с ролите си, но въпреки това той има няколко. В драмата All Things Fall Apart, рапърът играе футболист диагностициран с рак. 50 cent славя 24 кг, като се докарва до пълно изтощение, но това не прави филма по-добър. Очаквам да му се получи по-добре в „Обратен гард“, където играе треньора на персонажа на Джейк Гиленхал.
Крис Прат, „Пазители на галактиката“
Когато на режисьора на новата поредица на Marvel – Джеймс Гън му е предложен „дебеличкият актьор“ от сериала Parks and Recreation за главната роля на супергероя Питър Куил, той категорично отказва. Но Крис Прат успява да се добере до кастинг и учудващо и за двамата – Гън го харесва. При едно условие – Крис трябва да се отърве от шкембето. И той минава на диета и тренировки, които му костват 6 месеца глад и 27 кг надолу. Което пък го превърва в секссимвол и супергерой и откри неподозирания му талант на цял Холивуд.
ДОПЪЛНИТЕЛНО:
Шарлийз Терон, „Чудовище“
Както гласи коментарът долу: „Абсолютно престъпление е да направиш материал за трансформации и да не включиш Шарлийз Терон в него“. Съгласна! Ролята на серийната убийца Айлийн Уорнос носи заслужен „Оскар“ и „Златен глобус“ на Терон. Актрисата качва 13 кг, изучава изражението, стойката и вида на Айлийн, за да я наподоби най-добре. Тя не мие косата си продължение на седмици и я боядисва в мръсно рус цвят. Пигментацията й по кожата се прави с няколкочасов грим, който Терон издържа стоически и е факт, че когато гледате филма, никога няма да познаете една от най-красивите актриси в киното в момента. Филмът е заснет за 28 дни и веднага след това Терон минава на диета и режим с упражнения, за да върне формата си. Самата Айлийн Уорнос, която е известна с това, че е изключително не кооперативна, дава на режисьора и екипа достъп до свои писма, записки и снимки, за да се подготвят те добре. Терон пък взима Оскара си навръх рождения ден на Айлийн – 29 февруари, но година и малко след като Уорнос бива екзекутирана за престъпленията си.