Кариерата на Даниел Радклиф в думи и снимки
В първата част на филмите за Хари Потър - „Хари Потър и Философският камък“. „Момчето, което оживя“ го направи звезда.
На първата си премиера - на червения килим на „Хари Потър и Философският камък“.
И разбира се, като Хари Потър в последната част на филмите по романите - „Хари Потър и Даровете на смъртта“.
И на последната си премиера на поредицата заедно с Ема Уотсън и Рупърт Гринт.
Веднага след това младият Радклиф поема различна посока в кариерата си и първата голяма продукция, която снима е нова адаптация по романа „Жената в черно“.
След това се появява в ролята на поета Алън Гинсбърг във филма „Убий любимите си“.
Малко след това снима „Рога“, който е адаптация по романа на Джо Хил.
За първи път филмът беше показан на филмовия фестивал в Торонто през 2013 година.
Една от най-добрите продукции с Радклиф в една от главните роли обаче, си остава мини-сериалът „A Young Doctor\'s Notebook“, адаптиран от сборник с новели на Михаил Булгаков.
В началото на ноември тази година Радклиф се сдоби и със собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.
На наградите Jameson Empire Awards тази година
С Джеймс Макавой, двамата промотират новия си филм „Виктор Франкенщайн“.
Догодина ще може да гледате Даниел Радклиф във втората част на „Зрителна измама 2“. Това е и първата снимка на основния актьорски състав на филма.
Момчето, което порасна
Даниел Радклиф отдавна не е момчето, което не умря, не е Хари, не е Потър, не е нищо от тези неща. Освен че е много голям, той е и страшно различен от очилатия магьосник, който го направи звезда.
Даниел Радклиф става моментална знаменитост, когато е само на 11 години, защото от всички малки момчета, които Крис Кълъмбъс преглежда в търсенето на перфектния Хари Потър, избира именно него. Британският актьор играе момчето-магьосник в продължение на 10 години и пораства пред очите на всички.
След финала на филмите, много хора му предричат прегаряне от световната слава и отиване в небитието, където се намират повечето деца-актьори. И Даниел сякаш беше поел по този неизбежен път….
Малко след последната премиера на „Хари Потър и Даровете на смъртта“, Даниел започва да говори за проблемите си с алкохола и злоупотребата с различни неща, които автоматично карат всички хора да си кажат: „Знаех си.“ Той дори иронично обича да повтаря, че независимо от всичко, едва ли ще остане приятел с някой от екипа на филма и най-вече с верните си приятели – Ема Уотсън и Рупърт Гринт. Не че това е лъжа, но не и самата истина. Тримата са добри познати и до днес, четири години след като филмите официално отидоха във видеотеката.
Истината е, че Радклиф няма да се отърве от „момчето, което не умря“. Той винаги ще си остане Хари Потър, защото винаги някъде някой по света тепърва ще открива магията на книгите на Дж. К. Роулинг, а неизбежно след това се появяват и филмите.
След като разказва за проблемите си със забранени субстанции, Радклиф решава да поеме по друг път. Да оправдае злите езици. Да продължи да прави кино, при това много различно от образа на Хари Потър. На хората им е адски трудно да го възприемат като пораснал човек, но той е именно такъв. Днес, Даниел Радклиф е на 26 години и отдавна не е цайсатото момче, което казва с детски глас: „Аз съм магьосник?“
Веднага след финала на „Хари Потър“, Радклиф поема основната роля в хоръра „Жената в черно“ и той е една от причините филмът изобщо да става за гледане. След това пък поема ролята на Алън Гинсбърг – да, поета, в един от недооценените филми от 2013-а – „Убий любимите си“. Ако имате възможност, вижте го, повярвайте, момчето-магьосник ще ви изненада приятно.
След това се появяват изключително слабия „Рога“, който е толкова зле, не заради Радклиф. Неговото участие е единствената причина този филм да става за нещо, а филмът се проваля заради малоумната история, която не е написана добре. И все пак, за мъж с рога, който търси убиеца на гаджето си, британецът се справя прекрасно, въпреки безумието на сюжета и лошото му изпълнение.
Веднага след злощастния „Рога“, идва и любимото до момента заглавие във филмографията на Радклиф – „A Young Doctor’s Notebook“ – минисериал с три сезона от по три епизода, който адаптира саркастичната повест на Булгаков „Морфин“ и други истории, обединени в „Записки на младия лекар“. В телевизионната версия на Булгаковите истории, Радклиф играе младата версия на Джон Хам – лекар, пристрастен към морфина, но иначе брилянтен специалист, започнал като общопрактикуващ доктор. Радклиф е брилятно патетичен като отчаян млад лекар, забит в руската степ и единственото, което може да „оправя“ е себе си – с морфин – и дебелата медицинска сестра – в сексуален аспект. Сериалът си заслужава всяка минута.
Не се съмнявайте, че Радклиф е прекрасен в този сериал и трябва да го гледате, за да си промените мнението за него веднъж завинаги. Аз го направих и съм изключително доволна.
От този петък, Даниел Радклиф играе в новата версия на готическата приказка на Мери Шели за доктор Франкенщайн. Не, той не е Чудовището, поне не онова, за което се сещате веднага, нито е докторът – той се играе от Джеймс Макавой. Радклиф е Игор – един от персонажите, които малко хора чели или гледали историята помнят – гърбавият и леко глуповат помощник на Виктор Франкенщайн.
Тук обаче, ще запомните Игор. Не само, защото в ролята е Радклиф, а и защото той разказва цялата история. Даниел е прекрасно нетипичен в тази роля.
Едно е сигурно, младият Даниел е пораснал. При това силно, по момчешки мъжествено и някак извън Холивуд.
Радклиф носи тази аристократична осанка на британците, за която момичетата, решили да посетят Острова, специално трябва да внимават. Горе, в галерията ще видите едни от най-добрите му роли. А отдолу може да гледате видеото, в което Vogue му задават 73 въпроса, докато играе тенис на маса със Зоуи Казан.
