Момчето, което не иска да порасне

Когато сър Джеймс Матю Бари пише приказката си за Питър Пан през 1904 година, едва ли е предполагал, че тя ще вълнува поколения от хора и до днес, че ще има толкова адаптации и версии за това „какво е искал каже авторът“.

Някои смятат, че Питър Пан е мрачна история за зъл дух, който взима душите на малки умрели момчета, други – че е за фантазния свят на едно объркано дете, трети, че е за първата, чистата, детската, невъзможната любов, когато едно момче обича едно момиче… Лично аз смятам, че „Питър Пан“ не би оцелял през годините, ако не беше всички тези неща.

Близо 110 години от своето написване историята на сър Джеймс Матю Бари е все още жива и актуална. Оттогава до наши дни „Питър Пан“ е бил мюзикъл, игран е на сцена, по телевизията, най-известната му адаптация и досега си остава версията на „Дисни“ от 1953 година. Освен този има още три филма за малкото момче и Невърленд. На него има базирани истории, книги, дори психологически синдром… През 1991-а Стивън Спилбърг прави историята на Питър Пан, след като той е пораснал. Всеки има различно виждане кое е това момче и както се случва с живота му.

През 2015-а режисьорът Джо Райт (режисьор на филмите „Гордост и предразсъдъци“ и „Изкупление“) решава да направи предисторията на Питър. Преди капитан Хук, преди Уенди, преди Звънче… Питър е бил обикновено момче, което попада във вълшебната Невърленд. Филмът е очакван с интерес, а Хю Джакман, Аманда Сейфрийд, Руни Мара, Кара Делевин, Гарет Хедлънд и малкият Леви Милър играят главните роли в продукцията.

И ето че магията се случи. „Пан“ излезе по кината миналия петък и, учудващо за мен, не направи добър боксофис. Да не би хората да са се уморили от приказки? Сигурно, иначе не мога да си го обясня.

„Пан“ разкава предисторията на Питър Пан – момче, родено бедно, без да познава родителите си, което е отглеждано в дом за изоставени деца, където злите лелки (не са ли те всички винаги такива), започват да търгуват децата с вълшебни пирати. Така нашият Питър се озовава в Невърленд, където се запознава с Черната брада – зъл пират, който, за да запази вечната си младост, убива феи и взима прашеца им. Той твърдо вярва в легендата, че един ден ще се появи момче, което ще го свали от трона му. Това момче ще може да лети.

Предисторията на Питър Пан, която сценаристът Джейсън Фукс и режисьорът Джо Райт създават, е основана отчасти на онова, което Питър Пан разказва за живота си на Уенди в книгата на Джеймс Матю Бари, но в повечето си моменти е измислена, за да навърже в главите ни всички онези неща, които сме научили за Питър Пан през годините на неговото съществуване.

„Пан“ е замислен като франчайз и предвид финала му се очаква втори филм да има. Дали това обаче ще се случи, в момента е доста несигурно, тъй като продължението на този тип продукции зависи изцяло от парите, които изкарат. А „Пан“ не изкара много, уви.

Това не прави „Пан“ по-лоша приказка обаче. Вълшебен и цветен, малко наивен и детски, „Пан“ е приказно приключение, на което децата ще се насладят с кеф, а вярвам и родителите им.

„Пан“ вече е по кината.