shareit

Многопартиен парламент, трудно правителство

| от |

Минути след 20.00 часа Централната избирателна комисия обяви официално край на изборния ден, предаде репортер на БГНЕС.

Днешният предсрочен вот дава най-ниската избирателна активност за последните 25 години, с която ще вкара най-много политически сили в 43-ото Народно събрание, включително две националистически формации. ГЕРБ печели предсрочните парламентарни избори, според първите прогнозни резултати в края на изборния ден.

Данните от екзит половете

Според екзит пола на „Сова Харис“ и избирателна активност от 43.09% осем политически формации ще влязат в 43-ото народно събрание. ГЕРБ печели 33,6% от гласовете, БСП – 15.7%, ДПС – 11.9%, Реформаторският блок – 9%, НФСБ – 6.7%, ББЦ – 6%, Атака – 5.3%, АБВ – 4.7%.

Според екзит пола на Галъп интернешънъл: ГЕРБ получава 33%, БСП -15,2%, ДПС са трети с 14,2%. След тях следват по-малките партии: РБ – 9,1%, ПФ – 7,5%, ББЦ – 6,1%. Атака и АБВ са последни с еднакъв резултат от 4,4%.

Според данните на „Алфа рисърч“: ГЕРБ получава 33.2%, БСП – 16.5%, ДПС – 14.1%, РБ – 8.7%, ББЦ – 6.3%, Патриотичен фронт – 6.0, АБВ – 4.1, Атака – 3.9. При 7 партии в парламента ГЕРБ ще има 90 депутати, БСП – 45, ДПС – 38, РБ – 23, 17 ББЦ, 16 – ПФ, 11 – АБВ. Атака не влиза в парламента.

Партийните лидери не виждат правителство

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смята, че при тази конфигурация не вижда как ще бъде направено правителство. „С 90 депутати няма как да правим правителство на малцинството“, добави той. На въпрос за бъдеща коалиция, Борисов каза: Не виждам сценария Тройна коалиция. За съжаление, реформаторите се представиха зле. На този момент никой не е заявил желание да седнем да преговаряме. С ДПС и партията на Николай Бареков няма как да работим. Лидерът на ГЕРБ не изключва провеждането на нови избори. Той даде обяснение и на ниския изборен резултат, който се дължал на трагичния инцидент във военни завод край село Горни Лом.

Корнелия Нинова от БСП заяви, че на тези избори „има победител и отговорността е негова, оставаме в опозиция“. Тя оцени провелите се избори като тежка загуба за доверието към политиците в България. „На тези избори народът отрече всички ни“, категорична е Нинова, имайки предвид партиите, влезли в новия парламент.

Радан Кънев от Реформаторския блок не вижда мандат на Бойко Борисов да бъде премиер. Всичко това е предмет на разговори, след като видим състава на следващия парламент, уточни той. Запитан дали е било ясно, че РБ ще трябва да прави коалиция с ГЕРБ, Кънев отвърна, че това е било ясно на всички, освен на Борисов. Според представителя на реформаторите българите са гласували за коалиция и категорично са отрекли еднопартийното управление.

От своя страна, лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков обяви, че „правителство трябва да има. В това съм категоричен“.

Засега резултатът показва, че това ще е правителство на следващите протести, заяви Мария Капон от Коалиция „Десните“. Според нея очевидно хората не искат никого и най-големият процент на хора са негласуващите. Ниската избирателна активност бележи тези избори и се получава нещо като ситуацията във Варна отпреди година – хората са си избрали това, срещу което са протестирали, посочи Мария Капон.

Световните агенции: И след вота България я чака нестабилност

Партия ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори в България, но не постигна мнозинство, съобщават световните агенции. Те прогнозират трудно сформиране на правителство и нова нестабилна коалиция, бореща се да разреши банковата криза и да съживи растежа.

България изглежда върви към нова политическа нестабилност след предсрочните избори, които трябваше да създадат третото правителство в страната за по-малко от две години, но не донесоха ясен резултат, отбелязва Франс прес. Нова нестабилност ще отблъсне инвеститорите и гласоподавателите, които видяха страната си да влиза от една криза в друга. Преките чуждестранни инвестиции намаляха с над една пета тази година, допълва Ройтерс. Руската агенция ТАСС цитира политолози, според които ако на главните политически сили (ГЕРБ и БСП) не се удаде да се договорят и да съставят правителство на мнозинството, то политическата криза в страната ще продължи.

Световните агенции акцентират върху факта, че осем партии имат шансове да влязат в новия парламент. Според Ройтерс разочарованието от основните партии е засилило привлекателността на периферните играчи. С подобен фрагментиран парламент е трудно сформирането на правителство и това повдига също така въпроса колко стабилно ще бъде то, заяви местен анализатор, цитиран от британската агенция.

Агенциите отбелязват и рекордно ниската избирателна активност за последните 25 години след рухването на комунизма. Според Ройтерс това показва силното разочарование от политическата класа в България. Господстващата представа, която подкопава вярата в демокрацията в бившата комунистическа страна и донесе критики от Брюксел, е, че тесен кръг от хора със силни връзки продължават да пълнят джобовете си и са над закона, отбелязва от своя страна Франс прес.

Разрешаването на банковата криза, породена от рухването на четвъртата по големина банка в страната КТБ, съживяването на икономиката, борбата с корупцията и организираната престъпност и „Южен поток“ ще бъдат сред основните предизвикателства пред новото българско правителство, считат световните агенции. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Многопартиен парламент, трудно правителство