Мистерията на Родопите и харизмата на Асеновата крепост

Винаги съм твърдял, че Родопите не са просто поредната планина, която притежава красиви пейзажи и тук – таме някоя историческа находка. Тя са много повече, тя притежава душа, която се превъплъщава в магия, заобикаляща всяко нейно кътче. Днешната разходка е поредното доказателство колко неповторима е тази част от България, където се намира планината Родопи.

Асенова крепост

Първата ми дестинация се отличава като един от най-впечатляващите и интересни исторически паметници, които са оцелели до наши дни – Асеновата крепост.

Преди да посетя това място бях слушал много отзиви за него. Историята на тази крепост е много интересна. Тя е преминала през различни владения през вековете. Траките са първите, които построяват своето укрепление на крепостта през V век. След тях през IX век мястото е превзето от византийците, като те го превръщат в укрепление, пазещо границите.

Но името й идва, когато крепостта попада под властта на цар Иван Асен II, след като е отнета от кръстоносците, победени в Третия кръстоносен поход. Когато България попада под османско владичество, крепостта е разрушена и единственото, което остава през вековете е двуетажната църква “Св. Богородица Петричка”.

Първият етаж на църквата е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница.

Мястото наистина е внушително не само заради разположението си, но и предоставяйки възможност да разберем как в миналото хората са се бранили, построявайки на такива места отбранителни съоръжения. При самото разхождане из каменните пътеки на крепостната площадка човек може да почувства емоцията на историята, която притежава това място, която изобщо не е малко, като се има предвид под колко различни владения е преминала.

Може единствено да се гордеем и наслаждаваме на това наследство, и да го пазим за следващите поколения, защото това е едно от живите доказателства колко стар и велик е българският народ.

Белинташ

Следващата ми спирка, с която и приключих това пътуване, е по-различна и по-специална за мен като човек, който има слабост към природното наследство на България. Говоря за тракийското светилище Белинташ.

Наистина не знам откъде да започна с описанията на това място. Като за начало ще споделя, че се загубихме, когато търсихме пътеката за Белинташ, а имайте предвид, че Белинташ е второто по големина скално изсечено светилище в България (след Перперикон), тоест не би трябвало да се открива толкова трудно. Поема се пътят, който се намира точно зад църквата, която впрочем се оказа, че е частна… шантава история!

Пътеката води през приятна иглолистна гора, която ви подготвя със свежия си аромат за едно мистично преживяване, след като стигнете самото скално образование. За да се качите на него трябва да преминете през стълбища (които бих оспорил дали са обезопасени).

Стигайки един път отгоре ще се сблъскате с неповторима гледка, не само към заобикалящите планини и местности, но и към цялото небе. Има и доста интригуващо обяснение за това. Доказано е, че оттук се наблюдава много добре звездната карта и това е причината мястото да бъде избрано от траките. Те са го посветили на бог Сабазий – богът на тракийското племе беси.

Мястото е наистина изключително и, както споменах по-рано в публикацията, че Родопите са обладани от магия, която придава още по-специално преживяване. Е, всичко това няма как да не ви заплени завинаги и да не ви подари едни незабравими спомени. Винаги съм казвал, че с думи трудно може да се опише емоциите, които ще родят във вас тези панорами, пейзажи и магически местности. Затова оставям снимките да говорят и ви предизвиквам и вие да посетите това място и да усетите “вълшебството”, което се крие там.