Мартин Куни – фалшивият доктор, който спасява недоносени бебета

Във време, в което американските родилки са в нужда от помощ ще се появи един изключителен пример за храброст – Мартин Куни. Този, макар и измислен персонаж ще спаси живота на много критични случаи в родилното отделение по един необичаен начин.

Сестра слага бебе в инкубатор

През 19 век недоносените бебета са табуто на американските болници. Грижата за тях е скъпа, но и в повечето случаи безнадеждна, защото повечето от тях за жалост ще влязат в статистиката за смъртни случаи сред децата и няма да  доживеят и цяла седмица преди да починат. На помощ на беззащитните пеленачета ще се притече Мартин Куни, европейски шоумен.

Роден Майкъл Кохен през 1869 година в полският град Кротошин, Куни от ранна възраст ще започне дългото си дело да популяризира инкубаторите по света. През 1888 година само на 19-годишна възраст младежа ще имигрира родната си държава, за да започне нов живот в Съединените американски щати.

Установявайки се първоначално в Ню Йорк, Куни твърди, че е чирак на  френският доктор Пиер-Костант Будин, който става известен с популяризирането на инкубатора в Европа. Така той ще стане лекар в местна болница там, без никакъв медицински опит, въпреки твърденията си. Медицинският персонал няма причина да не му вярва, поради липсата на начини да се потвърди неговата истинска самоличност.

Дори и отначало да са се въртят съмнения за практиката на Мартин Куни, то неговите революционни идеи със сигурност вдъхват доверие и на останалите доктори и родилки.

Мисията на Куни е ясна – да спаси всяко едно недоносено пеленаче и да популяризира метода си. Първата част е лесна, но втората ще се окаже предизвикателство за младият преструващ се лекар. Тогава му идва идея. Ако представи идеята си нагледно на медицинският персонал и на света, то те ще могат с очите си да видят резултатът без излишни обещания и договорки.

Куни се захваща за работа и представя на света изложба на бебешките инкубатори. На публично място той поставя животоспасяващите машини  и предлага на всеки заинтересован минувач да се спре и за сумата от 25 цента да види с очите си как бебенцата се борят за живота си. Дори и нестандартна, практиката привлича своя талпа от хора, гледащи с надежда към малките пеленачета. Успехът на изложбата помага на Куни да набира средства за процедурата, която само той предлага на времето.

Когато се ражда всяко едно от бебетата се къпе, в крайниците му внимателно се втрива спирт и е добре увито в топла и мека пелена. Ако е достатъчно силно да суче първо се занася при дойка, която го захранва със мляко. В ситуация, в която мъничето няма сили да се храни само се захранва с помощта на лъжица. Като за финал всяко от тях се поставя в свой инкубатор като с огромно внимание се избира подходящата температура, имайки се в предвид състоянието на всяко от пеленачетата. За успешен случай се смята, когато бебето доживее поне седем дена в инкубатора и е безопасно да се извади.

За изненада на всички отначало идеята на Куни, която се смята за налудничава, ще даде резултати. Родилките със затаен дъх чакат да видят какво ще се случи с техните малки рожби. Със сълзи на очи те взимат на ръце спасените си деца и благодарят сърдечно за усилията, които Куни полага за тях. Това, обаче не е краят на грижите за пеленачетата. Доктор Куни сам проследява с внимание развитието на дечицата и след стоенето им в инкубаторите, за да е сигурен, че всичко е наред.

Инкубатор по дизайна на Мартин

Славата на животоспасяващите инкубатори се носи надалеч. В американският град Сейнт Луис на Световно изложение през 1904 година се представя изложение на инкубаторите, точно като това на доктор Куни. Единствената разлика е, че самият Куни не е поканен на събитието. Вместо него за грижата на 43 недоносени пеленачета се заема Джосеф Харди. Въпреки, че Харди има медицинско образование, невежеството му към процеса на грижа за бебетата ще се окаже фатално за 39 от мъничетата, които издъхват. Скръбната вест ще достигне и доктор Куни. В отговор на безбрежността на лекарите на изложбата той праща на нюйоркски вестник писмо, озаглавено “Най – голямото престъпление на десетилетието”.

След дълги години на работното си място Мартин Куни закрива известната си изложба 7 години преди окончателната си смърт през 1950 година. На 80-годишна възраст той ще поеме последният си дъх. Кариерата му е изпълнена с невероятни постижения, които показват небрежността на медиците към недоносените бебета. Смята се, че той саморъчно спасява над 7000 пеленачета. Контактът му с тях продължава дълги години след родилното отделение, канен на рождени дни и дори сватби на децата, които той изражда.