“Малката булка”: Българката, която се омъжва за индиец
Никога няма да забравя как преди няколко години съседката от долния етаж ми съобщи вълнуващата новина за кого ще се омъжва по-малката й дъщеря – отличничка, с два западни езика, студентка в Ню Йорк, фитнес кралица, богиня на танците, изобщо пълна десетка.
Каза ми: “Стефи се сгоди за приятеля си. Официално. Той е индиец. (пауза, пауза, пауза) Но иначе е много умен!”
Иначе? Умен въпреки какво? Малко се обърках и чак после осъзнах, че жената просто е бързала да опровергае всички стереотипни расистки мисли, които биха могли да изникнат в съзнанието ми при споменаването на народността на бъдещия зет. Прозвуча така, все едно се извиняваше заради избора на дъщеря си. Спокойно, лелче, и ние знаем, че вече не всички индийци живеят на прашни рогозки на улицата и си перат гащите в Ганг.
Наясно сме, че интернет революцията позволи на тази нация да оглави технологичния прогрес и да, гледали сме “Беднякът милионер”, а по-старите от нас даже и “Слонът мой приятел” и знаем, че Боливуд е машина за пари, сравнима само с тази на Холивуд. За сериалите в следобедните часове няма да се изказвам, понеже не съм компетентна.
Няколко седмици след конфузния разговор със съседката, разгледах 10 от общо 2000-те снимки от сватбата, качени във Фейсбук. На всички от тях хубавото момиче с диплома от Колумбийския приличаше на героинята на Деволеена Бхатачарийе, а.к.а Гопи Баху от “Остани с мен”: лъскаво сари, покрити с каносани татуировки ръце, намазнѐни коси, гладко вчесани назад в стегнат кок. Леко стряскаща окото беше гледката на всички останали гости от българска страна, които изглеждаха трагично нелепи в традиционни индийски облекла. Изобщо цялата фотосесия беше издържана като сцена от филм на ужасите с работно заглавие “Знам какво направи миналото лято в Утар Прадеш.”
Не е ясно какво точно привлича българките, за избират те все по-често (според моите скромни наблюдения) мъже от хиндуистки произход. Дали е кожата с екзотичен цвят на ферментирала синя слива, умението му да приготвя лютиви банички самоса или че самата жена се изживява като Приянка Чопра и си мисли, че заслужава красавец, с когото да си подхождат.
Най-често обаче става въпрос за скромни наши момичета в американски университети, които са ужасени от перспективата, че след като изтече давността на студентската им виза и не успеят веднага да си намерят престижна работа, ще трябва да продължат живота си в страната или като нелегални емигранти, или осигурявайки си благоденствие посредством брачно свидетелство. По възможност с човек, който не иска да му се плати за проформа услуга и не е гей, а даже напротив – някой, който с радост би имал сексуални отношения с тях. А да, и с американски паспорт! Не смея да твърдя, че българките, бидейки by default най-красиви на света, не могат да си намерят подходящи американски женихи от други националности, обаче много от тях явно не са и като Нина Добрев и не разполагат под ръка със секси колега-актьор, с когото да се сгаджосат. Затова и взимат каквото котката довлачи, както се казва в популярната американска поговорка. А това много често е индийският младеж. В най-добрия случай той има професията и потеклото на симпатичния Раджеш Кутрапали от “Теория на големия взрив” и стискаме палци да не е обвързан чрез семейната традиция да се ожени “на сляпо” за жена, която мама и тате са избрали предварително.
Годежите обикновено стават в Индия, а сватбите – в България. В което има резон, понеже по време на тридневните сватбени тържества в Индия има много за ядене, но нищо алкохолно за пиене (освен ако сватовете не са панджаби!). На българска земя с гордост се демонстрират пред гостите от Азия уменията на танцова формация “Сидер войвода” от Горна Оряховица. Играят се български хора, а при желание и боливудски танци с предварително заучена хореография. На гостите се раздават смесени подаръци: дървени бъклици или мускалчета с розово масло и фигурки на бог Ганеш. За кулминация на празничната вечер звучи “Още те обичам” на Кристина Димитрова и Орлин Горанов. Плачат само българските роднини, понеже индийските сватове нямат време да се затрогнат, понеже по-малката сестра на младоженката превежда със закъснение текста на песента.
След годежите и сватбите на два континента започва по-прозаичната част. Раждат се дечица с мургава кожа, които първо проговарят американски английски, а после и езика на бабата, която ги гледа. По български обичай задължително ги снимат в розови роклички с три пласта тюл за новогодишни календари, които биват разпратени на роднините в Индия, САЩ и Стара Загора. Съпругите се стараят бързо да попият културата на мъжете си и скоро в bg-mamma започват да споделят с други техни сестри по съдба и венчило малките радости от живота с индиец.
“Искам да се обърна към всички мами, женени за индийци със следния въпрос: Вие продължавате ли да пиете кафе, понеже аз напоследък заобичах да пия масала тий – чай, сварен с мляко, подправки и джинджифил?”
“Вчера празнувахме рождения ден на Гуру Нанак, което, да ви кажа, се счита за национален празник на сикхите. Много съм развълнувана. “
“Момичета, като си пътувахме с мъжа ми от Щатите за Бихар, откъдето е той, служителите на летището казаха, че за първи път виждат български паспорт, а аз съм им приличала на китайка. Въпреки че съм висока 175 см!”
“Ели, скъпа, сега проверих в нета: думата чай не била нито индийска, нито арабска, а…. китайска.”
Индийците обаче завъртат главите на българските моми не само в кампусите, библиотекитте и общежитията на американските университети. Много индийски ергени дебнат за сочна бяла плът от Източна Европа и нашата страна в частност онлайн – в сайтове за запознанства и в ъндърграунд секс чатове от типа на Omegle. Писменият им английски е сносен, а на профилните снимки обикновено позират сред интериора на пищно обзаведени вили, облечени в бяло от глава до пети, със зализан перчем и тарикатски Ray-Ban-ки с огледални стъкла. Екшън, лукс и секс на шест! Как да не паднеш в капана. Кълнят се, че са богати наследници на махараджи и че къщите са техни и, ох, само да им паднеш… ще ти построят не само нов, а двойно по-голям Тадж Махал.
В тази връзка, ето на какво анонимно тийнейджърско откровение попаднах в нета: “Аз съм на 15 и съм влюбена в индиец. Запознахме се в един чат. Той е на 23 и също е влюбен в мен. Обичаме се страшно много. Той започва да мисли за деца, дори ми разказа в какъв дом искал да живеем ние и децата ни. Той се съгласи да ме чака, но ме е страх, че ще му писне, а не искам да го изгубя за нищо на света! Моля помогнете ми! Какво да правя?”
Аз ще ти кажа какво да правиш, мила ми сестро. Не хващай вяра на човека. Щом си на 15, даже много си закъсняла. Малката булка я омъжиха на 6, не помниш ли? Но учѝ английски и заминавай за Америка! Ако след няколко години още те влече към индийците, там със сигурност ще си намериш някой Радж Кутрапали. Пък после, ако бог Шива даде, и за вас скоро ще има мургаво момиченце в розова рокличка на годишен календар.
