Лъчезар Бояджиев и неговите „Уютни дистопии“
Ако бъдем буквалисти (а първият импулс на повечето от нас е такъв), словосъчетание като „Уютни дистопии“ изглежда като оксиморон. Не така обаче стоят нещата според Лъчезар Бояджиев, чиято самостоятелна изложба представя SARIEV Contemporary, Пловдив между 2 февруари и 24 март.
Галерията събира на едно място непоказвани досега творби на автора, създадени между 2004 и 2018 година, а изложбата е в контекста на ретроспективната му изложба в Софийска Градска Художествена Галерия – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)”, която ще бъде открита в средата на този месец.
Първата самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary на един от художниците с най-голямо влияние върху сцената в България е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.
Лъчезар Бояджиев; снимка:Marco Giugliarelli for the Civitella Ranieri Foundation,
По отношение на изложбата той споделя: „Уютни дистопии“ препраща към такива визии за града (и света), които го правят малко по-поносим за живеене, въвеждат минимум уют там, където той е липсвал или отдавна е изчезнал. Моите работи предлагат „поправки“ или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал животът, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни“ като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!“
По думите на Яра Бубнова някои от творбите в изложбата демонстрират как Бояджиев иска да направи по-комфортен живота в онези градове, които са преупотребени от международната артколегия:
„На Йерусалим му трябва да се рее в небесата!“, 2008-2018, рисунка, молив върху хартия, 100х200 см
„На Венеция й трябва метро!”, 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см
„На Касел му трябва летище!”, 2007-2018, рисунка, молив върху хартия, 100 х 200 см
„Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят“, казва Бояджиев, както е в живописния колаж „Joie de Vivre/Жизнерадост“, 2017, където жълтия цвят „е като слънце, станало плаж или вода или нещо друго ужасно топло и уютно“, уточнява Бояджиев.
