Кръв, зомбита и Елизабет Бенет

„Общоизвестен факт е, че едно зомби, веднъж вкусило човешки мозък, ще поиска да опита отново.“ Така започва романът на Сет Греъм-Смит „Гордост и предразсъдъци и зомбита“, който излиза на пазара у нас през 2010-а. Така започва и филмовата адаптация, базирана на него, която излиза по кината този петък.

Не, приликата с Джейн Остин и най-известното й произведение не е случайна. Това е първият подобен роман на американеца, който обича няколко неща – хоръра, филмите и четенето и писането за двете. Това пък е първата му книга, в която решава, по художествено му, да вкара тези неща в литература. Не, той не пише самостоятелен роман, а един вид пренаписва класиката на Остин, като вкарва черен хумор, бъзик с порядките от едно време и… зомбита.

Много хора се изказаха за филма, преди той да е излязъл още, за неговите евентуални качества и по-скоро недостатъци, и очевидната гавра с английската класика.

Кой би си позволил да направи произведение, в което да ощетети по такъв начин един от най-известните любовни романи в света, не просто като направи Елизабет Бенет машина за убиване, ами и като вкара в света на Остин зомбита? Отговорът е просто – Сет Греъм-Смит. И истината е, че му се е получило доста прилично.

„Гордост и предразсъдъци“ е от тези романи, които много хора реално не са чели, защото „вече съм гледал филма“, „чувал съм за него“ и прочие, но като повечето хора имат мнение по въпроса. И най-често това мнение съвпада с публичното, защото когато реално не си имал контакт с първоизточника позицията ти не може да бъде никаква, а то е, че романът е класика. И разбира се, той е именно такъв.

Джейн Остин е една от първите феминистки в литературата, а нейната Елизабет Бенет е прекалено модерна, мислеща и твърдоглава. Самата Остин се бъзика с порядките от едно време и създава образа на жената, такава каквато тя я вижда. Модерната жена. Елизабет Бенет и до този момент е образът и кумира на модерното романтично момиче с мнение. Тя е първият литературен персонаж, на който всяко младо момиче поне малко иска да прилича.

Елизабет Бенет на Сет Греъм-Смит по никакъв начин не се различава от образа на Остин. Може би единствено по факта, че вместо да бродира носи кинжали. Но това са подробности.

„Гордост и предразсъдъци и зомбита“ прави един по-модерен, динамичен и хорър прочит на класиката. Прави го по-добре на кино, отколкото на хартия. Уви, понякога и това се случва.

Филмовата адаптация на романа не е от типа зомби-апокалипсис, ако това ще си помислите и сте дълбоки и искрени фенове на зомбитата. Но хорър елементите са много и присъстват навсякъде. Все пак не забравяйте, че това е класика със зомбита, а не обратното.

Как би изглеждала Англия, ако беше нападната от чумата, но болестта вместо да избива хората ги превръщаше в неживи същества, които веднъж опитали човешки мозък не могат да се спрат? Ето това е историята, грубо казано, в този филм. В пълното си право сте да бъдете потресени от гаврата и той да не ви хареса. В пълното си право сте да бъдете предубедени към жанра и персонажи и отново – той да не ви хареса. Но ако оставите всички тези неща настрана, има голяма вероятност да се забавлявате, докато гледате как между погледите и въздишките на Елизабет Бенет и мистър Дарси, хиляди зомбита биват посечени, изкормени и обезглавени.

Филмът на Бър Стиърс – актьор от „Криминале“ и „Глутница кучета“ и създател на тийн-филмите „Отново на 17“ и „Как да разкараш гаджето си за 10 дни“ – създава един леко пародиен и цветен свят от романа на Сет Греъм-Смит. Наситен с черен хумор, явна пародия на порядките от едно време и красиви жени, въоръжени до зъби, филмът е от този тип кино, което просто може да те забавлява, докато го гледаш, без да иска и да има претенция да ти каже нещо ново или да ти донесе кой знае какво. Само fun. И това понякога наистина е достатъчно.

„Гордост и предразсъдъци и зомбита“ е от онези guilty pleasure преживявания, за които си казваш, че колкото и странно да звучи, са те забавлявали добре в рамките на два часа. Дали би ги повторил? Най-вероятно не. Но веднъж им е напълно достатъчен.

Англия е нападната от зомбита, които взимат очевиден превес над човешката раса, а мистър Дарси е смел и студен полковник, който се е нарамил с нелеката задача да ги избива. Както се случват нещата в живота понякога, той среща Елизабет Бенет – една от дъщерите на мистър Бенет – горда и красива девойка, която също знае как да се защитава. И предпочита да го прави, вместо да плете чорапи. Като сестрите си. Но за разлика от тях тя не бленува да се омъжи добре и бързо. Двамата имат интеракция и сблъсък, които произвеждат химия и искри и нито един от двамата не иска да отстъпи и крачка назад от егото си, за да бъдат заедно. Те си мислят в началото, че всъщност не искат да са заедно, което е очевидна лъжа, но тази история вие си я знаете. С тази разлика, че тук, вместо кахъри и мислене, имаме нападение от зомбита, което е по-важно от всякакви чувства и емоции.

Най-важното за „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ е, че новата версия на романа и филма, по никакъв начин не е ощетил любовната история, с която е известно произведението на Остин. Той просто я е направил по-динамична и бойна. Най-готиното? Дори момчетата, които „не харесвам такива любовни глупости“ могат да се изкефят на филма, заради ненатрапчивите, но присъстващи еротични и кървави елементи. Все пак това е филм с няколко много красиви жени в центъра, обути със сатенени фусти и дълги бели крака. Също така и пищни гърди, които леко се подават извън бюстиетата, без това да е вулгарно по никакъв начин. Но така приятно радват окото. Наред със зомбитата и кръвта, която се лее.

Относно кръвта. Тя уви е по-малко, отколкото такъв филм заслужава. Да, няма нужда да е като при Тарантино, който така обича да я плиска и лее, но жанрът и черният хумор на романа на Сет Греъм-Смит носят още кървища и мозъци. Гарантирам. Тук студиото е решило да си спести част от нещата, може би, за да спечели по-голяма и съответно по-млада аудитория. Защото „Гордост и предразсъдъци и зомбита“ минава за тийн филм. Е, той не е точно такъв, не се притеснявайте.

Накрая добавям прекрасната Лили Джеймс, която играе главната роля и е сладка и секси по онзи изискан британски начин, както и Чарлс Данс, Сам Райли в ролята на мистър Дарси, Лина Хийди като бойната лейди Катрин Де Бърг и Мат Смит – като комичния, пародиен дори, пастор Колинс. Всички тези толкова различни британци правят една еклектика от модерното и същевременно класическото, точно както би го изисквала една такава история. В която все пак има зомбита, никога не го забравяйте.