Кометата ISON: още са възможни изненади

Днес и утре на Земята ще се изсипе поток от космически прах – остатъци от опашката на неотдавна загиналата комета ISON. Ако частиците се окажат достатъчно големи, жителите на Земята ще видят «звезден дъжд». Впрочем, по-вероятно е друго явление – сребристи облаци. Прашецът, който ще се изсипе на Земята, учените се опитват да съберат: в него трябва да има най-древното вещество на Слънчевата система, може би дори блокове от органични вещества.

В края на ноември ISON дойде на единствената си и съдбовна среща с нашето светило. А се е родила в облака на Оорт – гигантска сфера от ледени блокове, която обкръжава Слънчевата система. Още в онези времена, когато на младата Земя не е имало дори бактерии, ISON е започнала бавното си падане на Слънцето, постепенно ускорявайки се. Веществото й носи незасегнат отпечатък от междузвездна среда. За него и ще започне ловът на Земята, уточнява ръководителят на групата за криоастробиология на Петербургския институт по ядрена физика Сергей Булат:

– Когато кометата е летяла към Слънцето, зад нея вече е имало шлейф от газ и прашец. Сега, в средата на януари, Земята навлиза в този шлейф, който е съществувал още преди доближаването й до Слънцето. Задачата ни е да съберем остатъците от този прашец, който не се поддава на нагряване. Той е на малко над 4 милиарда години. Ще наблегнем на микрочастиците на прашеца с големина не повече от няколко микрона. Защо: тези частици, когато навлизат в атмосферата на Земята дори с голяма скорост, не се нагряват до такава степен, че да се изпарят всички органични вещества, които могат там да се съдържат.

До края на януари събирането на прашеца три пъти ще извършат участниците в руската експедиция в Антарктика – най-чистото място на Земята. Замразеният материал от станцията «Восток» ще бъде доставен в лаборатория и ще се изследва с електронен микроскоп, коментира Сергей Булат:

– Основното са въглеродните съединения. Може би там има живот, нуклеотиди и аминокиселини. Ако правилно съберем тези частици, ще можем да отговорим на въпроса: дали в момента на образуването на Земята е имало там някакъв живот или не.

Разтопена от горещината на светилото, кометата напълно се е разрушила. Остатъците от нея също биха представлявали интерес за науката. За съжаление, със Земята те няма да се засекат, казва завеждащият секцията по физика и еволюция на звездите на Института по астрономия на Руската академия на науките Дмитрий Вибе:

– През декември телескопът Хъбъл търсеше фрагменти от облак, оставен от кометата след прелитането й близо до Слънцето. Той е много далеч от Земята и не ни заплашва сблъсък с него: ние няма да се озовем в тази част на пространството. Всичко, което можем да видим, са частиците, които кометата е губила преди доближаването си до Слънцето.

Същевременно ученият се съмнява, че прашецът от опашката на кометата ще успеят да се изсипят в Антарктида до края на януари:

– Дребният прашец ще се затрудни в атмосферата и много бавно ще пада заедно с целия друг космически прах, който Земята събира по време на движението си. Доколко убедително ще можем да свържем тези частици с кометата ISON? Дори ако намерим частиците и определим химичния им състав, трудно ще ни бъде да ги свържем с конкретно небесно тяло.
Според портала earthsky.org най-дребните частици от комета могат да пътешестват във въздушни потоци до няколко месеца, предизвиквайки красиво явление – сребристи облаци. А «звезден дъжд», най-вериятно, няма да има. Въпреки това кометите са изследвани малко и са непредсказуеми обекти, тъй че всякакви изненади са възможни. Една от тях ISON вече ни поднесе: не се сбъдна прогнозата, според която й предсказваха да стане една от най-ярките комети на века и да затъмни дори пълна Луна. Така би и станало, ако небесното тяло не се бе разрушило преждевременно, пише Гласът на Русия.