Който може, бяга от Афганистан

Кретащата икономика и екстремистката заплаха парализират Афганистан, пише Дойче веле. Само тези, които имат необходимите пари и връзки, заминават за Европа. Останалите гледат да се спасят в съседен Иран или в Пакистан.

В продължение на повече от 30 години Афганистан беше най-големият източник на бежанци в света. Едва през миналата година Сирия го измести от първото място в тази мрачна класация. Продължителните войни, безправието и терорът прогониха от Афганистан около 6 милиона души, особено през 1990-те години. През 1979 година афганистанците бягаха от съветската инвазия, по-късно от комунистическите режими, последвалите граждански войни и господството на талибаните.

Международните войски, които след атентатите от 11 септември трябваше да стабилизират страната, също не успяха да допринесат за намаляването на бежанските потоци. Афганистанците бяха принудени да забележат, че и чуждестранните войници не са в състояние да задушат терора. Независимо, че ООН субсидираше програми за завръщане в страната, 2,7 милиона афганистанци продължават да живеят в чужбина. Върховният комисариат за бежанците към ООН изчислява броя на афганистанците, които са намерили подслон при роднини и приятели в други региони на страната, на около 683 000 души.

Над 90 процента от бежанците са настанени в лагери в съседен Пакистан. Голяма част от тях имат само временна работа като охранители, градинари или домашни помощници. Много често нелегално и в постоянен страх от екстрадиране. Само малка част от бежанците разполагат с необходимите пари и лични контакти, за да заминат за Европа или САЩ. Обикновено това са добре образованите местни елити: сътрудници на чуждестранни организации, висшисти, журналисти и чиновници на различно правителствено ниво.

Застрашени са бивши сътрудници на НАТО

Известно е, че най-голямата група от хора, които искат да напуснат Афганистан, се състои от бивши преводачи и други цивилни сътрудници на изтеглилите се чуждестранни войски. Само че, 60 процента от молбите за политическо убежище, подадени от афганистански сътрудници на Бундесвера до април тази година, са били отхвърлени. В очите на талибаните, сътрудниците на Бундесвера са колаборационисти, казва Алилуах от Кундус и разказва следната история:

„Както си седяхме една вечер у дома, звънна телефонът. Непознат мъжки глас ми каза: Ти си преводач и шпионин на неверниците. Това е престъпление! Сега имаш шанс да се присъединиш към нас и да се бориш срещу германците и правителството“.

Алилуах отхвърлил предложението, но оттогава насам започнал да живее в постоянен страх. Почти никога не излизал от къщи. И, слава богу, оцелял. Неговият колега Уафа, който също бил работил за германските войници, обаче бил открит удушен в багажника на автомобила си през ноември 2013 година.

Хората напускат Афганистан и без непосредствена заплаха за живота си. Напоследък зачестиха атентатите и ответните военни акции. Броят на цивилните жертви през последната година е най-високият от 2009 година насам, откогато се води статистика по този въпрос.

По данни на ООН броят на цивилните жертви през миналата година е нараснал с 22 процента. През 2014 година в Афганистан са били убити близо 4 000 цивилни граждани. В средата на април тази година „Ислямска държава“ за първи път пое отговорност за един самоубийствен атентат в Източен Афганистан. Седмица по-късно талибаните обявиха нова пролетна офанзива срещу зле въоръжената афганистанска армия.

Безвластие и безперспективност

Правителството в Кабул е слабо и разделено на две враждуващи фракции. Вече шести месец след президентските избори то не успява да назначи ново ръководство на министерството на отбраната. Световната банка, която е бивш работодател на новия президент, дава много лоша оценка за дейността му.

„36 процента от афганистанците живеят под границата на бедността. Стопанският ръст намалява постоянно: от 9 процента през 2012/2013 той се е свил до две на сто през 2014“, се казва в доклад на банката. Местните медии съобщават, че една трета от афганистанците са безработни. В подобна ситуация, дори добре образованите нямат никакви парспективи за развитие. Добрите връзки и „подходящата“ етническа принадлежност често се оказват по-важни от добрата квалификация.

Много от афганистанските бежанци, пристигнали в Европа обаче са наясно, че липсват на родината си Афганистан. „Изправени сме пред дилема“, казва Педрам Торкан, който е подал молба за политическо убежище в Швеция. „Когато една страна изгуби своя интелектуален и културен елит, тя започва да прилича на автомобил без шофьор“, казва той.