Учени, разсъждаващи над разтърсващите въпроси с колко растат човешките уши, дали котките са течни или твърди и как влияят крокодилите върху залаганията, бяха отличени с тазгодишните Антинобелови награди, предадоха световните агенции.
Двадесет и седмата комична церемония по награждаването се проведе в Харвардския университет, като по традиция се пускаха хартиени самолетчета и истински Нобелови лауреати отличаваха Антинобелистите.
Тазгодишните победители, които получиха общо в кеш 10 трилиона в обезценена зимбабвийска валута, зарадваха публиката с изумителните си открития. Сред тях фигурираше научният труд на британеца Джеймс Хиткоут. Той беше отличен за фундаменталното си откритие, че след 30-годишна възраст, човешките уши започват да се уголемяват с 2 милиметра на всеки 10 години. Поради тази причина старите хора са с много големи уши.
Французинът Марк Антоан Фарден стана Антинобелов лауреат за своя опус от 2014 година, озаглавен „Възможно ли е котките да са едновременно и течни, и твърди“. За да отговори на този въпрос ученият използва сложни уравнения от динамиката на флуидите.
Австралийците Матю Роклоф и неговата асистентка Нанси Грир бяха отличени за необичайната връзка, която направиха между държането на крокодил и залаганията в хазарта. Те връчвали на играчите в казината да държат 1-метров крокодил със залепена с тиксо челюст. Възбудата от контакта с опасното животно карало играчите да залагат рисково много по-големи суми.
Швейцарският доктор Майло Пюън и неговият международен екип получи признание за откритието, че свиренето на традиционния австралийски духов инструмент диджериду в перспектива спира хъркането и подобрява съня.
Френски екип получи награда за това, че е открил област в мозъка, предизвикващ отвращение към мириса на френските сирена. А техни италиански колеги бяха отличени за изясняването на факта, че много идентични близнаци не могат да бъдат различени един от друг на общи снимки.
Комичната церемония по раздаването на Антинобеловите награди бе учредена през 1991 г. от Марк Ейбрахамс, основател и редактор на списанието „Годишник на невероятните изследвания“ и няколко университетски организации от Харвард и Радклиф.
„Целта на тези награди е да бъде почетено необичайното творчество и богатото човешко въображение, както и да се стимулира интересът на хората към науката, медицината и технологиите“, споделя Ейбрахамс.