shareit

Кой печели от войната в Газа?

| от |

Тези, които се вслушват в гласа на разума, са все по-малко. А ескалацията на конфликта между Израел и Палестина опасно засилва позициите на радикалните сили в целия регион, отбелязва в коментара си Насър Шруф от Дойче веле.


Кой не би разбрал страданието на родителите на тримата убити израелски младежи и на изгорения жив млад палестинец? Само че отмъщението и колективната разплата не са правилният отговор на извършеното от идеологически заслепени екстремисти. Нападенията в ивицата Газа и срещу израелски градове не смекчават човешкото страдание – точно обратното: то се разраства, както и взаимната омраза. Защото растящата ескалация ще доведе до нови жертви и ново страдание.

Ракетите не носят повече сигурност

Нито въздушните нападения, нито сухопътните офанзиви носят мир и сигурност на Обетованата земя. Показва го опитът на Израел от края на 2008 и началото на 2009 г., когато в рамките на военната операция „Излято олово“ израелската армия нахлу в ивицата Газа. И три седмици по-късно бе принудена да се оттегли поради растящия международен натиск. Резултатът бе потресаващ: над 1500 убити само от палестинска страна и опустошителни разрушения, които и до днес не са възстановени. Израелските военни операции от 2009 и 2012 не донесоха разрешение на конфликта, а и не засилиха сигурността на страната, въпреки използването на най-модерни оръжейни системи.

Целият регион се радикализира

С всяка изстреляна ракета, от която и да е страна, радикализирането и готовността за насилие продължават да нарастват. От което печелят екстремистките и терористични организации в целия регион. Групировки като джихадистите от ИДИЛ с обявения „халифат“ на контролираните от тях територии в Сирия и Ирак вече се смятат за същинския победител в арабските революции.

Те присъстват навсякъде: в Ирак и Сирия, в Йемен, Либия, Сомалия и на Синайския полуостров в Египет, само на няколко километра от ивицата Газа. Там тези радикални групировки отдавна поддържат тесен контакт с идеологическите си съюзници в Газа и сега доволно потриват ръце. Защото опитът сочи, че попълненията им с нови джихадисти стават по-интензивни именно при въоръжени конфликти с Израел, съпътствани от снимки на убити жени и деца, публикувани в социалните мрежи и излъчвани от големите телевизионни канали.

За съжаление, положението на много от палестинците е толкова отчайващо, че повечето от тях вече не са в състояние да се вслушат в гласа на разума. Причина за това са както строежът на израелски селища в палестинските територии, така и продължаващите масови арести, засилващата се позиция на хардлайнерите в израелската политика през последните десет години и все по-нереалистичните изгледи за мирен договор. Умерените сили и Махмуд Абас губят влияние, докато хардлайнерите и екстремистите в целия Близък Изток печелят.

Безпомощният призив на Запада

А Западът? От него, както винаги, идват само безпомощни апели. ЕС и САЩ предупреждават за опасността от по-нататъшната ескалация и настояват за сдържаност на двете страни в конфликта. Това се е чувало вече хиляди пъти – само че ефектът е никакъв. Тъкмо в момента обаче са нужни решителност и неотложни действия с оглед на непредсказуемата ситуация в Ирак и Сирия. Западът най-после трябва да осъзнае, че целият регион може да потъне в хаос, ако конфликтът продължи да ескалира и да подхранва идеологически екстремизма в целия регион. Няма друг път, освен палестинци и израелци незабавно отново да седнат на масата за преговори. За целта трябва да се окаже натиск и върху двете страни.

 
 
Коментарите са изключени за Кой печели от войната в Газа?

Повече информация Виж всички