Кой какво е знаел за германо-американския шпионаж?

През тази седмица Бундестагът разглежда аферата около германското външно разузнаване /БНД/ и сътрудничеството му с американската АНС, припомня Дойче веле. Кой, кога и какво е знаел за шпионирането на висши политици от ЕС, както и на фирми?

Аферата около германското външно разузнаване /БНД/ продължава да е тема номер едно в Берлин. Изненадващо вътрешният министър Томас де Мезиер обяви, че иска да даде показания пред парламентарната анкетна комисия. Той на практика се самопокани на закритото заседание на комисията, но това не е нещо необичайно, защото членовете на федералнито правителство имат това право. На заседание в Берлин де Мезиер заяви, че иска да отвърне на отправените му „обвинения“. В основата на тези нападки е въпросът, дали той като началник на кабинета на канцлерката през 2008 година е знаел за съмнителното сътрудничество между германското външно разузнаване /БНД/ и Американската агенция за национална сигурност /АНС/.

Той твърди, че по онова време не е разполагал с конкретни сведения за злоупотреби от страна на АНС. Въпреки това съмненията, че БНД е шпионирало европейски фирми и висши политици, продължава да витае във въздуха. Томас де Мезиер минава за прусашки дисциплиниран и отговорен министър. Някак нелогично звучи, именно човек като него да не е бил достатъчно добре информиран. Министърът на вътрешните работи е акуратен до съвършенство, защити го министър-председателят на провинция Саксония Станислав Тилих, който е и зам.-председател на ХДС. Президентът на Службата за защита на конституцията Ханс-Георг Маасен също застана зад Томас де Мезиер, окачествявайки информациите за евентуални грешки на министъра като „направо неприлични“.

Другата парламентарна комисия – тази която разследва дейността на АНС, ще разпита четирима висши служители на германското външно разузнаване като свидетели по отношение на използването на т.нар. „селектори“- т.е. ключовите думи или теми, мейл-адреси и телефонни номера, по които германското разузнаване е събирало сведения за американците. Не е ясно обаче дали опозицията ще получи списъка с въпросните кодови понятия, защото в този случай би следвало да се търси разрешението на американските партньори. Тъкмо това впечатление се опита да опровергае правителственият говорител Щефан Зайберт, който заяви: „Германската страна сама ще вземе решението по въпроса“.

Разногласия в правителствената коалиция

Междувременно става ясно, че и канцлерката Меркел няма да може да остане встрани от скандала. Министърът на икономиката и лидер на социалдемократите Зигмар Габриел специално подчерта нейната отговорност, като заяви, че на два пъти изрично я е питал дали са били шпионирани и германски фирми, което Ангела Меркел на два пъти категорично отрекла. Ако все пак е имало икономически шпионаж, „това силно би накърнило доверието на бизнеса към правителството“, заяви Зигмар Габриел. За Меркел подобни атаки от страна на коалиционния й партньор не са съвсем безобидни.

Половината от съвместното управленско време вече изтече. Обективно погледнато, кабинетът на Меркел досега прокарваше предимно социалдемократически идеи, но независимо от това, социалдемократите не успяват да извлекат дивиденти от това. Затова поредната афера около тайните служби очевидно е добре дошла за по-малкия коалиционен партньор в правителството.

От ХСС пък настояват и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, който е от социалдемократическата партия, да даде свидетелски показания във връзка с аферата. Много от договореностите с АНС били осъществени именно по времето, когато Щайнмейер е бил шеф на кабинета на канцлера и е отговарял за контрола върху тайните служби. Според Щефан Майер, експерт по сигурността на ХСС, от 2002 година насам именно Щайнмайер е отговарял за задълбочаването на сътрудничеството с АНС. Съответното споразумение е тайно, но се знаело, че дава на американците големи права.

В съседна Франция аферата около БНД не предизвиква почти никакъв медиен шум, въпреки че и френски политици и фирми явно са били шпионирани. Тази незаинтересованост може да се обясни и с това, че французите не гледат толкова критично на дейността на тайните си служби, както германците. В Германия болезненият опит и спомените за две тоталитарни диктатури все още са живи.