Когато отвратените мълчат…

…отвратителните надделяват

Твоето мнение е важно. То изразява твоето светоусещане. То те събира с едни и те разделя с други. Твоето мнение това си ти. Това е силата на социалните мрежи и най-вече на Facebook.

Всеки е свободен да се изразява. Всеки е свободен да избере кого да слуша, кого да чува, кого да следва, кого да игнорира, кого да изтрие от своя микро виртуален свят, който става все по-макро.

Феноменът Facebook в България заслужава специално внимание. Той се превърна в естествена трибуна на всички отрязани от “традиционните” медии. “Традиционните” медии, които в голямото си болшинство целенасочено, упорито и тенденциозно бяха превърнати в бухалки не за два дни или две години, а за две десетилетия.

И така се оказа, че една основна част от будните, мислещите, критичните, умните хора, които имат какво да кажат, да споделят и да обогатят с познанието си средата нямаха и продължават да нямат друга трибуна.

Този процес постигна две неща. Първо помогна за тоталната делегитимация на “традиционните” медии и особено вестниците, защото хората интуитивно в търсене на своята истина не задоволяват потребността си да чуват и виждат другата гледна точка, която е естествена и автентична и липсва трайно в медийното пространство. И на второ място – превърна Facebook в особено силна медиа именно, защото представя алтернативата – всичко онова, което не може да се намери и прочете никъде другаде.

Огромната сила на социалните мрежи е именно неподправената автентичност, която не може да бъде фабрикувана, фалшифицирана, подправена и подменена. Затова троловете и ботовете загубиха битката на това пространство трайно.

Още по времето на Протеста от 2013, въпреки огромното си количество като брой мобилизирани човекоединици, които да бълват и произвеждат тонове с грозни думи, които да задълбачоват разделението и омразата, те всъщност загубиха трайно битката от естествените и обикновени хора, които се превърнаха в лидери на мнение именно поради неподправената си автентичност. Силата е в истината. Златно правило в журналистиката, което потъна трайно в България за съжаление. Това пространство, обаче, не търпи вакуум. В 21 в., когато се изисква само да се протегнеш, за да намериш нужната информация, естественият глас не може да бъде заглушен. Нито вече може да бъде заменен.

По време на Протеста медия като NOresharski “институционализира” Facebook статуса като авторски коментар със съгласието на самите автори, разбира се. Пропагандната война не можа да противостои адекватно. Факт. Само спомогна за още по-голямото затвърждаване на определени ярки носители на различното мнение във Facebook като ги заклеймява по всички възможни канали. Причината бухалките да започват и все повече да налагат консолидация именно около информационни агенции и жълти сайтове в интернет е именно тази. Сега бухалките ще се опитат да узурпират интернет-пространството през тях.

Но Facebook ще остане свободната територия, в която всеки е свободен сам да преценява кое е истина и кое не. И най-вече, най-вече, където всеки има своята трибуна на своята медиа да се изразява. И свободата да избира, доверявайки се на собственото си светоусещане кого да следва и кого не.

И не на последно място – във Facebook всички сме равни. Моето мнение тежи толкова, колкото твоето. Атавизмът, който ни завеща соца, че едни сериозни и мрачни хора ни проповядват истината зад стъклото на екрана, а едни други ни продават своята истина на вестникарска хартия, а всички ние не струваме, за да имаме собствено мнение и да опонираме на тези “безспорни” авторитети умря окончателно.

Не, медиите вече не са последна инстанция. Никога не са били. Не това е целта им в нормалните демократични общества. Всички, които не могат да преглътнат Facebook действителността като среда за споделяне на мнения като равен с равен, а държат да проповядват своята истина от висотата на трибуната на медиите всъщност превърнаха тази трибуна в ешафод. На същите тези медии.

Да. Разбира се, всички тези мисли, са предизвикани от трагедията със смъртта на едно дете и последвалите реакции. Никой не може да отрича ролята и мястото на социалната мрежа относно обществените процеси. Те са отражение и функция на обществото, което споделяме. И то има своите негативни герои. Които е логично да бъдат порицани. Всеки, според своето светоусещане. Всеки според своя аршин. Всеки по своя начин. Силата на едно общество зависи от това доколко то има сили да се изправи срещу негативните явления и процеси. Мълчанието е съучастник. Нужен е коректив. Винаги и за всичко. Твърде дълго гледахме и съучаствахме. Защото, когато отвратените мълчат, отвратителните надделяват.