Без съмнение Китай продължава да бъде развиваща се държава, с огромни зони на бедност във вътрешността си. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 6800 долара, подобно на този в Намибия, Доминиканската република или Перу, много под Испания – 30 000 долара, Франция – 42 000, САЩ – 53 000. Населението на Китай обаче е толкова многобройно (почти милиард и половина), че икономическата тежест на страната достига безпрецедентни нива. Всъщност от декември 2014 г. по общата покупателна способност на населението, като абсолютно число, Китай е първата икономическа сила в света. Делът му в световната икономика е 16,5%, докато САЩ, които от 1872 г. насам бяха все на първо място, днес имат 16,3%…
Малко по малко, въпреки значителните му слабости, Пекин се оформя като единствената сила, способна да установи в обозримо бъдеще едно истинско стратегическо съперничество с Вашингтон. Барак Обама не греши, като вижда в Китай страната, способна да оспори планетарната хегемония на САЩ през втората половина на века.
Това съперничество се проявява дори в секторите, в които САЩ изглеждаха недостижими. Китай откри нов фронт, този път срещу американското финансово могъщество. Основаването на Азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата (АБИИ, или АIIB на английски), към която на 14 април се присъедини и Испания, е ново доказателство за амбициите на Пекин.
АБИИ ще съперничи на Международния валутен фонд и Световната банка – най-важните световни финансови институции, създадени под ръководството на САЩ в края на Втората световна война в рамките на споразуменията от Бретън Уудс. Оттогава те са контролирани от САЩ и Западния лагер. Новата банка ще съперничи също на Азиатската банка за развитие, създадена през 1966 г. под контрола на Япония. Затова нито Токио, нито Вашингтон се присъединяват засега към нея, но те се провалиха в опитите си да откажат основните си съюзници да го направят.
Крайният срок, наложен от Пекин за придобиване на статут „член основател“, завърши на 31 март 2015. До тази дата вече се бяха присъединили 57 страни, сред които държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка) и някои от главните партньори на САЩ, като Германия, Обединеното кралство, Франция, Италия, Нидерландия, Австралия, Южна Корея, Израел и др. Този факт представлява огромна дипломатическа победа на Пекин и крачка напред в желанието му да се наложи като международна финансова институция.
Създаването на АБИИ е следствие също от несекващите критики към МВФ, който не успява да се преустрои, най-вече по отношение на правото на глас. Известно е, че за да се приеме важно решение, в МВФ е необходимо да бъдат събрани 85% от гласовете. Това означава, че САЩ с техните 16,74% от гласовете в действителност имат право на вето. Същото право има Европейският съюз, чиито членове събират 30% от гласовете, ако се обединят. Докато в новата банка Китай има само 3,81% от гласовете, Индия – 2,81%, Бразилия – 2,5%…
Неравностойната система на гласуване позволи на МВФ от 1945 г. насам да бъде фактически агент на ултралибералната версия на капитализма, ревностен привърженик на приватизациите, на дерегулирането на финансовата система и труда, на „структурни“ промени като тези, които бяха наложени на Латинска Америка и Африка през 80-те и 90-те години и днес – на Гърция.
Освен това под претекст за борба срещу корупцията и за финансова моралност Световната банка и МВФ, чиито двама бивши „известни“ директори бяха Родриго Рато и Доминик Строс Кан, отказват да дадат приоритет на инвестициите за развитие на инфраструктурата на много развиващи се страни.
В новата Азиатска банка за инвестиции в инфраструктурата никоя държава, включително Китай, няма право на вето. За първи път в един финансов проект от такава величина големите западни държави ще играят второстепенна роля, а регионалните сили ще имат първата роля.
АБИИ се появи в рамките на една алтернативна световна финансова схема, редом с Китайската банка за развитие, създадена в Пекин през 1994 г., която току-що отпусна 3,5 милиарда долара на държавното бразилско предприятие „Петробраз“, сериозно пострадало от спада в цените на петрола и от огромен корупционен скандал. В тази схема се включва и Новата банка за развитие БРИКС, създадена на 15 юли 2014 г. по време на срещата на върха на страните от БРИКС, към които принадлежи и Китай. Седалището на Новата банка за развитие се намира – не можеше и да бъде другояче – в Шанхай и началният ѝ капитал е 100 милиарда долара. Главните ѝ задачи са следните: да насърчава финансовото сътрудничество и да осигури по-добър напредък на развиващите се страни, т. е. същите задачи като на Световната банка… Друга цел, искана от Пекин, е да се намали зависимостта на тези държави от кредитните западни банки и от долара.
Битката за валутата е друг аспект на китайската офанзива за световна хегемония. Например, всички финансирания в размер на около 50 милиарда долара, осъществени от АБИИ тази година, са в китайски юани. Резервите на Пекин в чужди валути са 3 билиона и 700 милиарда долара… Но колебанията на долара и слабостта на еврото тласкат Китай към собствената му валута, която той иска да наложи на международно ниво. Повече от хиляда банки в около 85 страни използват юана в операциите си. В Африка от доста време юанът е основен инструмент на китайската инвестиционна политика. Нигерия, Гана, Зимбабве и Южна Африка, например, са приели „червената банкнота“ като валута за международни плащания и като валутен резерв. Обемът на търговския обмен на Пекин с африканските страни през 2014 г. е бил 200 милиарда долара, или двойно повече отколкото на САЩ с Африка.
Търговският обмен с Латинска Америка също се е увеличил главоломно – между 2000 г. и 2013 г. се е умножил 22 пъти. През 2013 г. търговският обмен на Китай с Латинска Америка достигна 275 милиарда долара. Предвижданията са, че ще се удвои през сегашното десетилетие. През следващите 10 години Китай ще вложи 250 милиарда в Латинска Америка, както съобщи президентът Си Дзинпин през януари в Пекин по време на първия форум на Китай и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC).
Китайските кредити са по-умерени, но също показват нечуваната финансова експанзия на тази азиатска страна и свидетелстват за интересите ѝ по отношение на петрола, земните изкопаеми и земеделските продукти. От 2005 г. до 2014 г. Китай е отпуснал кредити за 119 милиарда долара. Почти половината от тях – 56 милиарда и 300 милиона, са отпуснати на Венецуела, която притежава най-големите резерви на горива в света. Следват Бразилия (22 милиарда) и Аржентина (19 милиарда), големи износителки на соя.
От началото на ХХI век Китай увеличава преките си инвестиции в чужбина и достигна средно число от 200 милиарда годишно. Бойната мощ на инвестициите му продължава да е по-малка от тази на САЩ (312 милиарда през 2012 г.), но вече ги настъпва по петите. С известна „стратегическа паника“ Вашингтон вижда, че наближава часът, когато Китай ще се наложи като финансова мегасила.
