Какво се крие зад повторенията в живота ни?

Фройд нарича повторенията на травматични ситуации от детството принуда към повторение. Без да осъзнаваме пресъздаваме подобни травмиращи ни ситуации отново и отново, изпитваме същата болка и разочарования – детето, израснало с родител алкохолик като възрастен е привлечено от партньор алкохолик; дете, подлагано на насилие бива привлечено от партньори насилници или самото то става насилник; дете, което е преживяло сексуален тормоз, става проститутка…

На пръв поглед това е озадачаващо. Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение?
Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в детството си в следствие на същите тези травми. Схемата представлява генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тези ранни вярвания ни дават усещане за предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По странен начин те ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме раздирани от болка и разочарование.

Павел е много нещастен в брака си. Съпругата му отново му изневерява. Павел е отчаян, както всеки път, когато тя му изневерява.

– Просто не мога да понеса да се разделим и да я загубя…затова правя всичко по силите си, за да си я върна обратно само за мен. Не зная защо, но чувствам, че ако се разделим, всичко ще се разпадне…не мога да обясня защо се примирявам с всички тези изневери. Дори, сякаш я обичам повече, когато ми изневерява и искам да си я върна. Вярвам, че ако бях по-добър тя щеше да ми бъде вярна и щеше да бъде само с мен. Тази несигурност ме убива…

Всеки следващ път Павел се надява, че това ще е последната изневяра на съпругата му, но остава разочарован и болката е все по-силна и разрушителна.

– Не мога да повярвам, че тя отново постъпва така с мен. След последния път, бях сигурен, че няма да се случи отново. Та аз бях на ръба на самоубийството и тя много добре видя това! Не мога да повярвам, че отново е с друг мъж…

Бракът на Павел е като влакче на ужасите. Той няма контрол над ситуацията, която го подмята от надежда към отчаяние отново и отново.

– Най-трудната част за мен е чакането. Стоя и чакам без да зная къде е и какво прави, въображението ми създава мъчителни, болезнени картини. Имало е случаи, в когато съм я чакал в продължение на дни. Просто стоях и я чаках да се върне у дома заслепен от гняв, последван от разтърсващи ридания, после отново гняв и отново ридания…

Случвало се да я удари, а след това винаги се моли за прошка. Павел иска да слезе от влакчето на ужасите. Твърди, че иска стабилност и мир. Но, воден от схемата си за изоставяне, колкото по-непредвидимо е поведението на съпругата му, толкова по-силно е привлечен към нея.
В детството си Павел е преживял същите чувства на несигурност и изоставяне. Баща му изоставя семейството, когато Павел е само на две години. Бил алкохолик, на който не можело да се разчита, непредвидим в поведението си. Тези дълбоко вкоренени чувства Павел пресъздава отново и отново в брака си с партньор, който поддържа най-силните му страхове.
Ето това е иронията на схемата…Павел, както и много от нас се влюбваме в хора, които засилват схемите ни и някак ни е трудно на намерим изход от този повтарящ се саморазрушителен сценарий.

Историята на Коста е още един пример за повторяемост на обстоятелства:

За Коста нуждите на другите хора винаги са по-важни за него, от неговите собствени нужди. Опитва се да угоди на жена си, отговаряйки с „да“ на всичките й въпроси и предложения. Опитва се да угоди на децата си, като никога нищо не им отказва. Опитва се да угоди на баща си, като се съгласява да работи в семейния бизнес, въпреки, че тази работа не му допада. Той винаги е безкористен – с всички, винаги.

Странно, но това не винаги се харесва от другите. Съпругата му се ядосва, че е твърде мекушав; децата, макар и винаги толерирани изпитват нужда от граници; баща му се дразни от липсата на твърд подход в работата и особено с персонала.

Дълбоко в себе си Коста също е ядосан на себе си, че не зачита собствените си потребности. Този модел на поведение той е усвоил в детството си. Коста има схема ориентираност към другите. Във възпитанието му баща му е тираничен, властен и контролиращ. Ако Коста не бил съгласен с баща си за нещо, бил наказан и игнориран. Майка му била изключително пасивна и депресирана през по-голямата част от детството му. В желанието си тя да се чувства добре, Коста прекарвал времето си, за да отговори на нейните нужди. Бил твърде зает с нуждите на родителите си, за да мисли за своите нужди…

Схема терапията, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравия тип отношения. Понякога това не е лесно за разбиране и приемане. Както например, може да се наложи Павел да направи избор, който ще бъде болезнен в момента и дори да тръгне срещу вътрешните си чувства, влизайки в най-големият си страх от самота. Но правейки точно това, Павел ще установи, че ще оцелее в този страх, и не само ще оцелее, а ще бъде по-спокоен, по-уверен и себеуважаващ се. Действайки въпреки страховете си, всъщност ги обезоръжаваме.

Историите на Павел и Коста показват колко важно е да погледнем отвъд ситуацията и да се свържем с чувствата си, които често са неосъзнати. Схема терапията изследва тези дълбоки чувства и формира нови, адаптивни умения и подходи, които за разлика от други видове терапии, дават трайни във времето резултати. Това се случва чрез структурирана поведенческа терапия, домашна работа и постоянна конфронтация с проблемни вярвания и неефективен стил на поведение, за подпомагане на постигнатото ниво.

Текстът на Цвета Топузлиева е от сайта www.psiholozi.com и е публикуван в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.