Как Интерпол помага на диктатори и деспоти

Половината от молбите за международно издирване през 2011 са подадени от страни с корумпирани режими, пише Дойче веле. Фиктивни заповеди за задържане превръщат Интерпол в неволен помагач на различни деспоти, предупреждават експертите.

Хюсеин Абдулаев – музикант и представител на опозицията в Азербайджан – бил на посещение в Мюнхен, когато снимката му се появила на сайта на Интерпол. Така той научил, че у дома е издирван за укриване на данъци. Малко преди това Абдулаев качил в YouTube новата си композиция „Не си мълчи“. За клипа към песента авторът използвал кадри от протестни прояви срещу президента Илхам Алиев, включително как полицията пребива мирни демонстранти, виждат се и кървящи лица. „Ти си несломим народ“, пее в песента Абдулаев, който за един ден се превърнал от музикант и опозиционер в престъпник и данъчен измамник, издирван от Интерпол.

Обвиненията срещу него били измислени. Това доказва извлечение от данъчната му декларация. Очевидно заповедта за неговото издирване чрез Интерпол е политическа поръчка. Затова и само няколко седмици по-късно Абдулаев получава политическо убежище в Германия.

Издирване в 190 държави

Именно за да не свършва наказателното преследване до границите на съответната държава, съществува Интерпол. Тъй наречените Red Notices са и най-важният инструмент на международната полицейска служба. Всичките членуващи в организацията 190 страни по света могат да искат помощ в издирването на укриващи се престъпници.

Абдулаев обаче далеч не е единственият невинен, издирван от Интерпол. Разследване на германските телевизии NDR и WDR и на вестник „Зюддойче Цайтунг“ показва, че корумпирани и авторитарни държави злоупотребяват с дейността на Интерпол – под предлог, че издирват престъпници, те използват възможностите на международната полицейска организация за разправа със свои политически противници и дисиденти.

Руското правителство например подхожда по този начин спрямо банкери и мениджъри от обкръжението на Михаил Ходорковски, превърнал се в заплаха за Владимир Путин. Турция пък е обявила за издирване чрез Интерпол много кюрдски активисти, получили в Германия статут на политически бежанци. А военният режим в Египет използва Интерпол, за да си разчисти сметките с бивши депутати от партията „Мюсюлманско братство“.

Правилата забраняват политическите поръчки

Вътрешният статут на Интерпол не позволява издирването на лица по политически причини. „Сътрудничеството трябва да е издържано в духа на универсалните човешки права“, е записано в правилника. Напоследък рязко нарасна броят на молбите за издирване на лица – от 1 212 през 2002-ра на цели 10 700 през миналата 2014 година.

Генералният секретар на Интерпол Юрген Щок смята проблема за второстепенен. Той разчита на това, че служителите на неговото ведомство са в състояние да отсяват истинските от фиктивните молби за международно издирване, преди да ги препратят по-нататък към страните-членки. „Проучваме щателно всяка молба, за което разполагаме със съответните експерти, включително юристи и други специалисти“, посочва той. Само че годишно постъпват хиляди запитвания, всяко от които трябва да бъде проучено за няколко часа. При това Интерпол не разполага със заповедите за задържане или присъдите в съответните страни, а само с обобщение на данните за издирваното лице и кратко известие за естеството на обвинението.

Всяко второ запитване идва от корумпирани режими

Група разследващи журналисти, наричащи себе си Международен консорциум на разследващите журналисти, е проучила през 2011 година списъка на Интерпол с обявените за издирване лица. Оказва се, че 28% от молбите са били изпратени от страни, които не допускат никакви граждански права (според индекса на „Фрийдъм хаус”), а половината от запитванията са постъпили от страни, които правозащитната организация „Трансперанси интернешънъл“ класифицира като „много корумпирани“.

При това последиците от политическите поръчки за издирване чрез Интерпол могат да бъдат фатални. Така например на 11 май 2006 г. иранският активист Разул Мазре е задържан в Сирия и върнат в Иран, където е хвърлен в затвора. Пред специален пратеник на ООН семейството на Мазре е доверило, че в затвора той е бил изтезаван до припадък, а по-късно срещу него е издадена и смъртна присъда. Не е известно дали тя е била изпълнена.

Германското правителство смята използваните от Интерпол „механизми за контрол“ за надеждни и ефективни. През 2014 година германската полиция е помогнала в 172 случая при издирването на лица с международна заповед за задържане. Дали и в колко от тези случая са попаднали и напълно невини лица, остава неясно.