Как да отгледаш перфектното дете
Каква е рецептата за успеха в отглеждането на дете?
Последните проучвания сочат, че гените играят малка част в развитието на човека. Доказано е, че възпитанието на децата е от решаващо значение за бъдещия им успех, независимо дали сме редували тоягата и моркова като метод за насърчаване. Психологът Оливър Джеймс споделя личния си пример. Той разказва, че е отгледан в семейство с три сестри и отношението към него винаги е било различно. Въпреки че не изпълнявал стриктно учебните си задължения, баща му не спирал да го насърчава, като му обяснявал, че е достатъчно умен, за да си докара отлични оценки. Същевременно сестрите на психолога не получавали подобна подкрепа по време на следването си от страна на таткото. По-скоро майката била тази, която ги стимулирала повече в ученето.
Според Оливър Джеймс уникалната история на всеки един човек започва преди раждането. Всеки индивид има свой собствен път, което се обяснява с факта, че дори братята и сестрите се различават във вижданията си от самото начало. Тоест животът на всеки един от нас е като на различен герой във филм, който си има собствена предистория.
Най-простото обяснение за успешното развитие на едно дете следва принципа, че успехът се подхранва от научаването на разликата между добро и зло. Тоест, можеш да научиш детето си на таблицата за умножение, но ако всъщност си джебчия по професия – ще го въведеш именно в този занаят. Това се нарича модел на подражание. Така например психологът Оливър Джеймс казва за себе си, че се научил да кара колата си бясно по примера на собствения си баща и несъобразявайки се с някои правила за движение. Той е убеден, че момчетата му ще последват този пример или ще изберат да шофират по модела на майката, която е доста по-стриктна. Според психолога кой път ще избере детето зависи по-скоро от динамиката между двамата родители във възпитателните методи. В повечето случаи момчетата следват бащите си, а дъщерите- майките.
Което води до идентификация – иначе казано детето избира на кой родител да подражава според методите му за възпитание, което е провокирано от смесица между любов и подчинение.
Любовта е най-мощната двигателна сила и това е разбираемо. Например синът ми ме помоли да му обясня за тънкостите на доброто поведение в офиса, докато пишех книга за това. Тъй като се обичаме, той се опита да ме засипва с идеите си и разсъжденията си, защото иска да ми помогне и да ме впечатли същевременно. Той бе уловил този тънък подмазвачески момент и в училище, като бе похвалил един от учителите си за вратовръзката. Той е успял да усети какво да каже, за да се хареса на някого и по този начин да използва направеното добро впечатление в своя полза.
За съжаление изследванията доказват, че суровите методи на възпитание са много по-резултатни и водят до изключителни постижения повече от всичко. Не са гените кодът за успеха, а малтретирането, травмата и несгодите. Така например поне един от всеки трима успешни хора във всички области е минал през изпитания. Някои са загубили родител преди да навършат 15 години. Това се отнася за американски президенти, британски предприемачи и велики писатели. Тези хора са били движени от болката и загубата, което им е позволило да изтръгнат собствения си път от лапите на съдбата.
В зависимост от нещастието, сполетяло човека в детството му, често се оформят и целите, които той ще преследва в бъдеще. Например Джина Форд, писател на възпитателни книги, спяла в леглото на майка си до навършването на 11 години. Това изиграва важна роля в живота й и тя споделя личния си опит в успешна книга, в която съветва майките да отделят децата си в собствено легло от самото начало. Форд предписва строги мерки и дисциплина, докато детството на колежката й Пенелопе Лийч я превръща в страстен защитник на любвеобилното и разбиращо отношение към децата. Бащата на Лийч предпочитал по-голямата й сестра и бил доста авторитарен. Родителите й се развели, когато Лийч била на 12 години и в книгите си Пенелопе подчертава важността на майчините прегръдки и грижи, като заема страната на майката.
Разбира се, изключителният успех се постига с изключително тежка работа. Класическият модел илюстрира именно фактът, че професионалните солисти в оркестър са достигнали нивото си с най-малко 10000 часа практика. Рядко професионалистите успяват да се придържат към тази рамка, като в повечето случаи репетират по 8000 часа.
Но защо някои от музикантите намират сили да оползотворят губещите се 2000 часа репетиции и същевременно да се запазят емоционални здрави за успеха?
Това става ясно от историята на Тайгър Уудс и майсторките в шаха сестри Полгар.
Бащата на Тайгър Уудс – Ърл не успял да превърне мечтата си в реалност. Той искал много да бъде бейзболна звезда. От втория си брак с тайландка от управляващия елит, Ърл се сдобива със син. Още от бебе той е решил да го превърне в „най-великия човек на земята“. Това със сигурност има повече общо с личните му амбиции, отколкото с тези на бебето.
От деветия месец Тайгър вече си играе с топките за голф, а първата му поява по телевизията е, когато той е на две годинки и половина. Талантът му в голфа вече е очевиден и удивителен. Но родителите му са непримирими, безмилостни и готови на всичко, за да материализират болните си амбиции. Така превръщат момчето, а в последствие и мъжа, Тайгър Уудс в средство за постигане на личните си мечти и стремежи.
Заради този натиск от страна на родителите, Тайгър Уудс се пристрастява към безразборния секс, сякаш за да възстанови частица от самия себе си. Има голям брой доказателства, които доказват, че когато се контролираш прекалено, за да правиш добри неща ( да тренираш голф по цял ден в детска възраст например), води до изчерпване на егото. Това върви ръка за ръка с правенето на лоши неща като компенсация. Казано по-ясно, ако свършите голям обем домакинска работа или досадни ангажименти с документи за час, по-скоро бихте се отдали на някое забранено удоволствие като награда – ще изядете цял шоколад или ще си позволите повече от едно питиета.
В основата на случая с изчерпаното его е мястото и начина, по който човек решава да го компенсира. Тоест той се чувства добре от факта, че сам е избрал как и къде да съгреши, за да си вдигне самочувствието именно с този самостоятелен и неповлиян от никой избор. Което аналогично ни отвежда към случая със сестрите Полгар.
През 1960 година Лазло Полгар, унгарски психолог, автор на няколко научни труда за ефективността на практика за постигане на успех, разкрива теорията си пред бъдещата си съпруга Клара. Тя си пада по него и се доверява сляпо на аргументите му. Избират да експериментират с шаха, защото постиженията му могат да се измерят, а и двамата не са изключителни шахматисти. Клара ражда три дъщери. Тогава не е имало женски гросмайстори, тъй като било общоприето, че жените са генетично неспособни да имат познавателни умения като мъжете. Следователно жените не били допускани до топ турнирите по шах.
Като започнал с най-голямата си дъщеря, татко Полгар й представил шаха като игра, на базата на което превърнал заниманието във фантазия за драматични победи и загуби. Докато родителите на най-великия голф играч Ърл и Култида принуждавали Тайгър Уудс към съвършенство, Полгар насърчавал дъщерите си да търсят насладата в победата. Когато Сюзън станала на 5 години, интересът и се повишил и тя прекарвала стотици часове практикувайки. Успяла да си извоюва правото да се включи в турнири, като усещането на 10 победи срещу нито една загуба я окрилявало.
Същевременно по-малките й сестри били заинтригувани и Лазло им позволил да започнат да играят непрофесионално, като с играчки, с фигурите на шаха. Така те триумфирали на дъската от 5-годишни. В скорошно интервю трите момичета описват играта на шах като нещо, което обожават да правят – никога не им се е струвала скучна. Шахът е това, което радва семейство Полгар, а не Монополи или плуване в местния басейн, казват те.
През 1991 година най-голямата от сестрите Полгар става първата жена гросмайстор. Втората дъщеря има 10 поредни победи срещу гросмайстори мъже, като представянето й е оценено като петото най-добро в света в историята на шахмата. Най-малката Полгар става гросмайстор едвa на 15 години.
Така татко Полгар доказва теорията си, че принудата над малките деца не е ключът към успеха. Те трябва да се наслаждават на това, което вършат.
Но най-силна представа за рецептата за успех на сестрите Полгар идва от една интересна история. Когато Сюзън била посочена за гросмайстор, холандски милиардер предложил на родителите й пари и издръжка ако осиновят три момчета и ги превърнат в гросмайстори по същия начин, по който са подходили със собствените си деца. Те му отказали, тъй като смятали, че са доказали достатъчно пред себе си.
За родителите е ясно- искат да видят поколението си щастливо и успешно. Но повечето също настояват децата им да се справят добре и в училище, и извън него.
Гледането под похлупак, обаче, не е начина. Този метод създава социално слаби, гладни и самотни възрастни хора. Емоционалният стрес е естествен резултат в следствие на преживени трудности. Британските мениджъри всъщност са по-склонни към нарцисизъм или грандомания от пациентите в психиатричните клиники. Американското население е много по-склонно към психопатични отклонения от другите общности. Същото е и в областта на изкуството. Големите рок звезди са по-склонни към самоубийство от неизвестните хора. Колкото повече са били малтретирани като деца, толкова по-вероятно е същите да умрат преждевременно. Комиците и актьорите страдат винаги повече, тъй като непрекъснатия живот в комедия е по-вероятно да доведе до депресия.
Ако наистина ви е грижа за това как да отгледате изключително дете, просто му гарантирайте любов и разбиране, в комбинация със строги методи, когато това се налага. Именно това е в основата на правилната родителска теория.
За да бъдат децата емоционално здрави и същевременно успешни, то вдъхновението им за възход трябва да идва от самите тях.
