Източният фланг на Европа засилва сигурността

Правителствата в Централна и Източна Европа предприемат мерки за ограничаването на заплахите от ислямистките екстремисти след атаките във Франция, които станаха повод за началото на широк обществен дебат за имиграцията и сигурността, пише The Wall Street Journal.
Страните в източния фланг на ЕС – някои от които на фронтовата линия на имиграционните маршрути от Близкия изток, таят опасения, че хлабавият граничен контрол може да позволява на жителите да се присъединяват към джихадистки групировки зад граница и след това да се завръщат в родините си като екстремисти, преминали военно обучение.
Някои политици и правозащитни групи обаче се опасяват, че борбата срещу тероризма може да посегне на гражданските свободи.
В сряда българското правителство взе решение да удължи оградата по границата й с Турция с 82 км и даде на армията разрешение да помогне с логистиката и строителството.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че в края на 2013 г. наличната ограда в комбинация със засилените мерки за сигурност са попречили на близо 35 000 да влязат нелегално на територията на България. „Има заплаха от наплив на бежанци”, каза министърът на отбраната Николай Ненчев след среща на националния съвет за сигурност в София. Той обаче добави, че „няма доказателства” за българи, воюващи в редиците на екстремистката групировка „Ислямска държава” в Ирак и Сирия.
Лявоцентристкото правителство на Чехия пък е несклонно да предлага убежище за бежанци от Близкия изток на фона на опасенията, че сред тях може да има потенциални терористи. Вътрешният министър Милан Хованец предложи въпросът за приемането на бежанци да бъде поставен на референдум, но наскоро оттегли предложението си заради засилващия се дипломатически натиск. В сряда след седмици на съпротива Чехия прие предложението на ООН и на няколко страни от ЕС да приеме 15 семейства на сирийски бежанци, които в момента са в Йордания. Премиерът Бохуслав Соботка заяви, че ако 70-те бежанци искат да останат за по-дълго, ще трябва да минават проверки и да се интегрират в чешкото общество, а децата да посещават местните училища.
Румъния също се фокусира върху въпросите за сигурността преди визитата на помощник-държавния секретар на САЩ за Европа и Азия Виктория Нюланд. Лидерите на основните политически партии взеха решение за постепенното увеличение на военните разходи до 2% от БВП през 2017 г. за засилване на сигурността и за отговаряне на изискванията на НАТО. / Агенция Фокус