ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ, учител по физика, гр. Казанлък Теодосий в коридора на изоставения техникум по хидравлика в Казанлък. В продължение на години Тео подготвя учениците си в тази сграда без ток, вода и често без отопление. За експерименталните задачи събира бракувана техника от стари предприятия. Затова и помещенията приличат повече на склад.
ХРИСТО ЗАХАРИЕВ, фелдшер, гр. Елена От 30 години Христо Захариев обикаля селата с мотора си Самсон. Сам плаща бензина, сметката за телефон и поддръжката на кабинета си. За работата му държавата плаща 152 лева
НИКОЛАЙ ПРИМОВ, художник, гр. София С опипване. Така се придвижва Николай. Така и рисува.
НИА, гр. Костенец Освен да дава, Ниа знае и, че физическите ограничения нямат значение. Момиченцето е родено без ръчичка и от малко носи протеза. Това обаче не й пречи да танцува.
ЦВЕТАН, фотограф, гр. Смолян През 1981 г. едно малко въгленче от цигара завинаги променя живота на Цветан. По това време той е миньор край Доспат. Налага се да унищожава детонатори. Случва се най-лошото — единият от тях избухва, Цецо остава без китки на ръцете си и губи зрението на едното си око.
Изчезващите видове хора
На хиляди километри от България, на поляна в Ню Йорк един мъж наблюдава няколко светулки и пише писмо до учителя си. Завършва с думите: „Благодаря за пламъчето”. Мъжът е Павлин Савов, а учителят — физикът Теодосий Теодосиев, по-познат в Казанлък като Тео. Тео има начин да накара стотици ученици от цяла България да седят с часове в изоставен техникум без ток и вода, облечени в няколко ката дрехи и с премръзнали пръсти да пишат уравнение след уравнение — по физика и математика. Днес един от неговите ученици – Павлин е астрофизик и вицепрезидент на „Голдман Сакс”.
„Един от законите на Мърфи казва, че човек, за да постигне нещо голямо в живота си, трябва да има необходимия минимум неблагоприятни условия. Е, ние ги имаме!”. В продължение на 30 години учителят Теодосий Теодосиев успява в нищета и без никаква помощ да подготви едни от най-добрите физици и математици в света. Подготвя ги напълно безплатно в школата си в изоставен техникум в Казанлък. Учениците му печелят златни медали по физика и математика и са в първите места на най-престижните университети в САЩ и Англия. Той преподава по т.нар метод на силовия интелект и вярва, че „главата на един ученик не е кофа, която трябва да напълниш, а факла, която да запалиш”. Преди десетина години физикът дава всичките си спестявания, за да купи старо училище в малко балканско селце край Габрово. Мечтата му е един ден старата сграда да се превърне в „училище за бедни”, където всички деца имат равен шанс за постигане на успехи. През последната година хиляди българи се включиха в каузата му и събират средствата за ремонта.
Той рядко е напускал селото, в което живее, a е изминал хиляди километри. Няма работно време, но няма и почивен ден. Христо Захариев е фелдшер и за последните обитатели на няколко еленски села е единствената връзка със здравната система. Стъпвал е на места, където от години не е стигала линейка. Христо е спасил живота на десетки души. Най-възрастният пациент на Христо е дядо Никола. Здравето не позволява на 100-годишния старец да напуска малката си стаичка и на практика фелдшерът е единствената медицинска грижа, която възрастният човек получава.
Когато преди 20 години се качва в едно софийско такси, Николай Примов не подозира как ще се преобърне животът му. Той претърпява тежка катастрофа, вследствие на която губи зрението си. Следват десетки операции, в които лекарите успяват да запазят едва 4% от зрението на едното му око. Тогава Николай открива рисуването. Започва да създава своите стъклописи и картини и да превръща тъмнината в цветна палитра. Художникът разпознава само светлина и тъмнина, затова в палитрата си подрежда цветовете на тъмни и светли, а стъклописите и картините си рисува с пръсти. Казва, че за толкова години усеща топлината на цветовете.
Древните казвали, че в косите се крие част от душата ни. А едно малко момиче от Костенец го доказва. В края на миналата година 11-годишната Ниа отряза къдриците си и ги дари за перука на онкоболната си учителка. „Тя не просто ми даде косите си, Ниа ми подари надежда”, казва тогава учителката Ангелина Черешарова, която вече не е сред нас. Но надеждата, която Ниа даде, остава. С постъпката си Ниа вдъхнови десетки момичета. Едно от тях е Жани, която наскоро се раздели с дългата си до кръста коса и я дари за перука на дете, страдащо от онкологично заболяване.
Смолян не би бил същият, ако из улиците му не се разхождаше белокос мъж със заразителна усмивка. Преди много години, след взрив, Цветан губи ръцете си, но това не му пречи да бъде автор на над 150 000 снимки и да работи като фоторепортер към местния вестник Отзвук. С няколко ремъка Цветан е пригодил апарата си така, че го държи по-стабилно от много други фотографи. Освен ръцете си, вследствие на взрива Цветан губи и зрението на едното си око, но казва, че за да снимаш, е нужно поне едно. През последната година губи и слуха си. Затова записва фактите около снимките си на фотоапарата. Приятният разговор с него не иска нищо повече от много бели листи и писалка.
Самостоятелната изложба на Мария Милкова – „Изчезващи видове“ ще разкаже истории за волята и неограничените способности на човека. Тя ни среща с учителя на световния учен; с единствения лекар на последните обитатели на няколко еленски села, спасил живота на десетки души; за фотографа останал без ръце, но създал 150 000 снимки и с едно единадесет годишно дете, което решава да дари красивите си коси.
Мария Милкова е победителка в миналогодишния фестивален конкурс за репортажна фотография – „Улиците и нейните състояния“, състоял се в рамките на Фотофабрика 2014 г.
Кои са тези хора и как живеят и изглеждат те ще разберете от ако посетите изложбата от 24. 09. до 23. 10.2015 в Галерия “УниКредит Студио”, София, ул. “Княз Ал. Батенберг I” 12.
Откриването е на 24 септември в 18:30, а част от снимките в нея можете да видите в нашата галерия.
