Още от Chronicle
Майка й, обезпокоена за дъщеря си, я завежда на консултация с психолог. Влизайки в кабинета младата балерина сяда на ръцете си, за да не може много да шава. В продължение на двайсет минути лекарят и майката дискутират всички проблеми с поведението на детето. Специалистът през цялото време наблюдава Джилиан без да й зададе нито един въпрос.
След това, психологът извежда майката да поговорят отвън насаме. Преди да излязат от кабинета той оставя радиото включено. И когато те излизат, Джилиан става и започва да танцува. Двамата отвън наблюдавали действията й в продължение на няколко минути. Накрая докторът се обръща към майка й с думите: „Знаете ли, госпожо Лин, Джилиан не е болна. Тя е танцьорка. Запишете я в танцово училище“
След този ден, животът на малката Джилиан се променя. Бъдещата хореографка започва занимания в балетно училище, където се чувства в свои води. Всички около нея са хора на движението. От онези, които трябва да се движат, за да мислят. След успешния прием в Кралското балетно училище тя вече знае, че нейното бъдеще са танците. Дипломирането й като солистка и отваря о вратите в света на танцовия бизнес. Тя основава собствена танцова компания – Джилиан Лин. Там тя се запознава с Андрю Лойд Уебър, който търсел хореограф, който да постави мюзикъл, наречен „Котките“, по творбите на Томъс Стърънс Елиът.
След премиерата на спектакъла, Джилиан Лин става един от най-успешните хореографи в наши дни.