История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната
В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.
Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.
Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.
Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.
Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.
Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.
Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.
Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.
„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.
Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.
Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.
В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.
