shareit

Индия влезе в космическата история с първата си мисия до Марс

| от |

Индийската нискобюджетна мисия до Марс успешно застана на орбита около Червената планета и изпълни „почти невъзможната“ по думите на министър-председателя Нарендра Мори цел това да бъде постигнато от първи опит, съобщиха световните информационни агенции.

Марсианската орбитираща мисия, наричана също „Мангалиан“, струва около 74 милиона щатски долара, или три четвърти от бюджета на филма „Гравитация“. „Днес се пише историята. Осмелихме се да се устремим към неизвестното и постигнахме почти невъзможното “ – заяви индийският премиер Нарендра Моди сред бурните ръкопляскания в командния център на Индийската организация за космически изследвания (ИСРО) в Бангалор, когато беше съобщено, че апаратът успешно е застанал на орбита. Той добави, че иска да разшири 50-годишната космическа програма на Индия.

EM-BB853_indmar_G_20140924142718

С марсианската си сонда Индия влезе в елитния клуб на космическите агенции с успешни мисии до Червената планета – след американската, руската и европейската. Другите обаче първоначално са се проваляли няколко пъти. Индия е първата азиатска държава, достигнала до Марс. Опитът на Китай да напусне земна орбита беше неуспешен през 2011 г. Япония също се провали през 1999 г.

„Поздравяваме ИСРО с пристигането до Марс“ – написа НАСА в Туитър.

По-малко от 50 процента от 51 международни мисии до Марс са успешни и никоя друга агенция не може да се похвали с постижение от първи опит. Индия извървя дълъг път, откакто изстреля първата си изследователска ракета през 1963 г. от рибарско село в щата Керала. За малко повече от пет десетилетия индийските учени бавно, но непоколебимо, достигнаха космически капацитет въпреки ограничения бюджет и ембаргото за високотехнологичен трансфер след ядрените опити на страната през 1974 г.

След като изстреля първия си спътник през 1975 г., Индийската организация за космически изследвания разработи по-съвършени сателити и съвременна серия от ракети. Индийски ракети досега за изстреляли 40 чужди спътници, което показва амбицията на страната да стане основен играч на многомилиардния световен пазар за търговски космически полети. Тя изгради и една от най-големите системи в света от комуникационни спътници и за дистанционно следене, като започна през 1983 г. През 2008 г. Индия започна нова фаза в космическите изследвания с лунната мисия „Чандраян-1“. Космическият апарат откри вода и лед на спътника ни и това увеличи авторитета на страната след утвърдените космически сили като САЩ и Европейския съюз.

През 2012 г. Индия стигна до 100-тната си космическа мисия, като изведе на орбита френски и японски спътници. ИСРО отбеляза още един успех през януари тази година, когато
изстреля първата си ракета с криогенно гориво след продължили две десетилетия усилия да овладее технологията. Индия планира втора мисия до Луната през 2016-2017 г. със
спускаем космически апарат и роувър за изследване на повърхността. Космическата програма на Индия непрекъснато предизвиква критики, че страната, в която живеят една трета от бедните в света, не може да си позволи космически изследвания. Индийските учени изтъкват в отговор, че технологиите, създадени за космическите програми, имат практически приложения в области като дистанционно изследване, контролиране на наводненията, предупреждение за циклони, ракетни технологии и материалознание.

Страната има солидна система за техническо и научно образование, която изгражда милиони софтуерни програмисти, инженери, лекари. Най-важното, индийските авангардни космически технологии са разработени с малък бюджет, а космическите мисии на страната са сред най-евтините в света. Космическият апарат на НАСА „Мейвън“, който застана на орбита преди два дни, струва почти десет пъти повече от индийския – 671 милиона долара.

Индийският космическият апарат „Мангалиан“ беше изстрелян на 5 ноември 2013 година с основна цел да бъдат тествани космическите възможности на страната за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма. Космическият апарат ще събере също научна информация за атмосферата и повърхността
на планетата. С Марсианската орбитираща мисия Индийската организация за космически изследвания за пръв път стига до Червената планета. Тя ще търси метан в атмосферата от орбита. Този газ на Земята е пряко свързан с живота, но може да бъде произвеждан и небиологично. За пръв път метан бе открит в марсианската атмосфера преди десетилетие. Неотдавнашните проучвания на марсохода „Кюриосити“ на НАСА обаче разкриха само остатъчни следи от газа. Това озадачи учените, тъй като метанът трябва да издържа до 200 години на Марс.

„Мангалиан“ има пет инструмента. Данните от тях ще покажат каква е марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата, която някога е съществувала на Марс в
голямо количество. Никой от инструментите обаче няма да изпрати достатъчно данни за окончателен отговор на тези въпроси. Те обаче ще послужат за по-доброто разбиране на процесите на планетообразуване, на условията, които дават възможност за живот и къде във Вселената той може да съществува. Някои от данните ще допълнят получените от американския апарат „Мейвън“, който застана на орбита около Марс преди два дни. „Мангалиан“ ще остане край Марс поне шест месеца на елиптична орбита, която в най близката си точка ще е на разстояние 365 км, а в най-далечната – на 80 000 км.

с БТА

 
 
Коментарите са изключени за Индия влезе в космическата история с първата си мисия до Марс