Финалното усещане от един филм се формира на базата на три прости неща – мястото и хората, с които го гледаш, очакванията ти спрямо екипа и първоизточникът на историята. (Най-често книга или някаква кратка история.) На базата на тези елементи, в крайна сметка напускаш киното с усещане за удовлетвореност (или не) от определена продукция. А желанието да я гледаш все по-скоро и по-бързо, пък се базира на добре разпределената й и позиционирана реклама. Затова й мога да кажа, че премиерата ни тази седмица е меко казано, много очаквана.
„Марсианецът“, като много филми тази година, които излизат точно преди най-силния сезон – този за награди – е базиран на изключително популярния роман на Анди Уеър със същото име.
Историята, както може да предположите, разказва за мисия на Марс. Годината е някъде в близкото бъдеще и НАСА е открила начин да праща хора толкова далеч от дома. Затова и в самото начало става ясно, че там има шест учени, които изследват Червената планета. Завихря се буря и единият от космонавтите – ботаникът Марк Уотни, бива зарязан от останалите петима от екипажа, тъй като те решават, че е мъртъв. Марк обаче се оказва жив и е първият човек, останал сам на цяла планета, при това на Марс. Най-вероятно ще е и първият, който ще умре там.
Ридли Скот режисира книгата на Уеър веднага след като приключва със снимките на „Богове и царе“. Допитва се до НАСА за техническите неща, защото иска да е максимално достоверен. НАСА с гордост обявяват, че „Марсианецът“ е един от филмите, в които всичко е най-близко до истината. Нали не смятате, че откритието с водата на Марс и премиерата на филма се случват по почти едно и също време случайно?
За съжаление на НАСА и на Ридли Скот, „Марсианецът“ може и да е достоверен като техническа част, но скучен като сюжетна такава. Хората, които очакват космически епос, нещо голямо и епично, каквито бяха „Интерстелар“ от миналата година и „Гравитация“ от по-миналата, то може би по-скоро ще останат разочаровани. В „Марсианецът“ няма нищо епично, нито кой знае колко космическо, казано честно. За съжаление не присъства и това отчаяние, което човек, забравен на самотна планета без реален изход от ситуацията, трябва да излъчва.
„Марсианецът“ разказва историята на Марк Уотни и неговото забвение на Марс и невъзможността на хората на планетата Земя да го спасят, но го прави, без това да предизвика каквато и да било емоция у зрителя.
Джесика Частейн, Чиуетел Еджиофор, Кейт Мара и Джеф Даниелс са другите известни имена с основни роли във филма. Наскоро Джесика Частейн твърдеше, че филмите за супергерои омаловажават жените актриси. Може би е редно да погледне ролята си в „Марсианецът“ и да се замисли отново.
Дали на Ридли Скот му е време да се пенсионира или има още хляб в него, е въпрос с повишена трудност. „Марсианецът“ беше спряган за едно от заглавията, които могат да влязат в надпреварата за награди, но ако това се случи, ще бъде странно. Трейлърът, рекламите и книгата на Уеър очевидно са завишили очакванията ми към филма, в който животът отвъд скелета на един сюжет отсъства.
Снимки: Александра филмс/Fox Searchlight Pictures