Хитлер и Сталин превърнаха хората в числа

Десетките милиони избити по време на Втората световна война бяха сведени до обикновени числа, пише Дойче веле. Наш дълг е да ги превърнем отново в хора. Този емоционален призив отправя американският историк Тимъти Снайдър.

По повод годишнината от края на войната тук предлагаме част от размишленията му:

Всеки жив е имал име. Всеки мъртвец е станал число.

Четиринайсет милиона души са целенасочено унищожени от двата режима в продължение на дванайсет години. Исторически момент, чието значение не сме започнали дори да разнищваме, камо ли да го осъзнаваме.

Могат ли мъртвите да принадлежат някому? Измежду над четирите милиона полски граждани, избити от германците, около три милиона са евреи. Тези три милиона евреи са били смятани за полски граждани, каквито официално са. Много от тях са се идентифицирали най-вече с Полша. Други пък дори не са се смятали за поляци – те са загинали, просто защото са били евреи. Над един милион от тези евреи са били също така съветски граждани, тъй като са живеели в онази част от територията на Полша, анексирана от СССР в началото на войната. А от този милион повечето обитавали земите, които сега са част от независима Украйна.

Убийците оставят след себе си числа

С чия история би се отъждествило еврейското момиченце, надраскало с ръка няколкото реда до майка си върху стената на синагогата в Ковел – с полската, съветската, израелската или украинската? То е писало на полски. В този ден други евреи в същата синагога са писали на идиш. А Дина Проничева, чиято майка еврейка я молела на руски да бяга от Бабий Яр, част от Киев, който е столица на днешна независима Украйна? Повечето евреи в Ковел и Киев, както и в по-голямата част от Източна Европа, не са били нито ционисти, нито поляци, нито украинци, нито комунисти. Можем ли да кажем за тях, че са умрели за Израел, Полша, Украйна или СССР? Били са евреи, а също полски или съветски граждани, съседите им били украинци, поляци или руснаци. Те в някакъв смисъл са част от историите на четири държави – доколкото историите на тези четири държави могат да бъдат разделени една от друга.

Жертвите оставят след себе си опечалени. Убийците оставят след себе си числа. Да се превърнеш след смъртта в част от голямо число означава да се размиеш в потока на анонимността. Да те вкарат посмъртно в конкуриращи се национални памети, подпомагани от числата, които са погълнали живота ти – това е предателство към индивидуалността. То значи да бъдеш отритнат от историята, която се гради на предпоставката за уникалността на човешката личност. Въпреки своето многообразие, историята принадлежи на всички ни, тя е наша обща собственост. Така че дори когато не сме сбъркали в числата, трябва да внимаваме. Верните числа не са достатъчни.

5,7 милиона умножени по едно

Всяка регистрирана смърт предполага един уникален живот, но е неспособна да го възпроизведе. Трябва да се научим не само да разчитаме правилно броя на мъртвите, но и да виждаме индивида във всяка една жертва. Огромният брой на загиналите в Холокоста е число, което не подлежи на детайлно изследване – 5,7 милиона убити евреи, 5,4 милиона от които са ликвидирани от германците. Но числото, както и всички други, отнасящи се до този период, трябва да бъде осъзнато не като 5,7 милиона – абстракция, която много малко от нас са способни да възприемат, а като 5,7 милиона умножени по едно. Това не е някакъв обобщен образ на евреин, който умира абстрактно 5,7 милиона пъти.

Културите на помненето обикновено се опират на закръглени числа, завършващи на нула. Но като че ли споменът за мъртвите е по-жив, когато числата не са кръгли, а последната цифра не е нула. Например: не е ли по-лесно да мислим за онези 780 863 отделни индивида, избити по време на Холокоста в Треблинка? И навярно би ни било по-лесно да си представим човека зад последната цифра на онези 33 761 евреи, застреляни в Бабий Яр.

Човекът зад числото

Към историята на масовото изтребление в кървавите земи паметта ни трябва да причисли онзи един милион (умножен по едно) ленинградчани, умрели от глад по време на обсадата; онези 3,1 милиона (умножени по едно) съветски военопленници, убити от германците през 1941-1944 година; или онези 3,3 милиона (умножени по едно) украински селяни, осъдени на гладна смърт от съветския режим през 1932-1933 година. Всеки един от онези 681 692 души, убити от Сталин по време на Големия терор 1937-1938 г. е имал своя човешка история. Всеки един от онези 21 892 полски военопленници, убити от НКВД през 1940 година, е бил в разцвета на живота си.

И нацисткият, и съветският режим превърнаха хората в числа. За някои от тях можем да градим само догадки, други можем да реконструираме почти точно. Наш дълг като учени е да вървим по следите на тези числа и да ги осмисляме. Наш дълг като хуманисти е да превърнем числата отново в хора. Ако не сме способни да го сторим, това би означавало, че жертва на Хитлер и Сталин е не само нашият свят, но и нашият хуманизъм.

„Окървавените земи. Европа между Хитлер и Сталин” – така се нарича книгата на професора от Йейл Тимъти Снайдър, пасажи от която са цитирани по-горе.