Господин Рикман, за мен беше чест

Когато някой ти каже, че Алън Рикман – един от великолепните британски актьори, роден в средата на миналия век, е починал, ти става не просто тъжно. Става ти мъчно, тежко на душата, все едно си е отишъл далечен роднина, за когото все пак ти е било мило, защото помниш как ти е носил подаръци в детството. Алън Рикман е донесъл блажено чувство на пълно удоволствие в кинодушата ти с прекрасната британска осанка и класа, която придава на всяка продукция, в която е участвал.

Алън Рикман завинаги ще бъде професор Снейп, перфектният Снейп за феновете на Хари Потър като мен, винаги ще бъде Ханс Грубер, Распутин, крал Филип, Хари – затвореният, неверен в главата си съпруг, който подарява огърлици на мръсници в „Наистина любов“, Ричис от „Парфюмът“, Роналд Рейгън, тъжният депресиран робот Марвин – какъв великолепен глас е той там, и синята напушена гъсеница от „Алиса“, на която принадлежи култовата реплика, че „ако не знаеш накъде отиваш, със сигурност ще стигнеш някъде другаде“. Алън Рикман е всички тези неща, че и отгоре.

Като повечето британци, клели се с кръв и пот в театъра, и Алън Рикман стартира кинокариерата си по-скоро късно. Той е на 32 години, когато прави първата си роля в телевизионна продукция – играе Тибалт в „Ромео и Жулиета“. Не особено голяма роля за такава история, но острият поглед и монотонно изкования от лед глас на Рикман го отделят от тълпата актьори, които обитават малкото телевизионно пространство по онова време.

Пробивът в Холивуд идва десет години по-късно, когато Рикман играе злодея Ханс Грубер в първата част на „Умирай трудно“. Отново имаме железния тон в гласа и непробиваемото ледено британско спокойствие, чрез което Рикман борави със своите персонажи. Това е и моята първа среща с британеца. Трябва да мине доста време, за да се срещнем отново. В единствената прилична филмова версия на Робин Худ, Рикман е страшен, дори леко неприятен, в ролята на Шерифа от Нотингам. Той стои величествено, силно и непоколебимо до леко женствения Кевин Костнър, който винаги ще си остане мъжът с чорапогащник в този филм.

Като всеки уважаващ себе си британец, Рикман играе поне веднъж в кариерата си крал (в неговия случай – два пъти: крал Филип преди години и Луи XIV съвсем наскоро) и участва в поне една екранизация по Джейн Остин, в случая – „Разум и чувства“.

Алън Рикман има шанса да изиграе и Григорий Распутин в тв адаптация на НВО и това му носи един „Златен глобус“ и една награда „Еми“. Толкова престижни награди за западната култура, толкова незначителни за хора като Рикман, който е ей толкова голям и няма нужда някакви статуетки да ти го казват.

Тийнкултурата се среща отблизо с маестро Рикман, когато той е на цели 55 години и се съгласява да изиграе най-лошото плътно същество в магическия свят на Дж. К. Роулинг – професор Сивириъс Снейп. Професор Снейп е най-мразеният персонаж в Хари Потър след Черния Лорд и Драко Малфой. Но Алън Рикман те кара да го харесваш по онзи странен, дори леко притеснителен начин. Професор Снейп е моят любим персонаж завинаги стане ли дума за Хари Потър и нито един смел магьосник, бил той и с белег на лицето или рижа коса, не може да промени това. Дори Ралф Файнс.

Да чуеш, че Алън Рикман си е отишъл и никога повече няма да го гледаш на голям екран, да го видиш побелял, леко напълнял, но с онзи плътен, нисък и монотонен глас, с който казва най-големите истини за живота и смисъла на нещата, е ужасяваща новина.

Британската култура губи част от своите богатства доста по-бързо, отколкото модерните й жители успяват да произведат нови идоли. Хора като Рикман и Дейвид Бауи, който си отиде само преди седмица, се раждат рядко и вярваш, че ще живеят вечно. Това не се случва, разбира се, но за теб винаги е чест, че Вселената така се е подредила, че сте успели да делите заедно едно и също време и пространство, и сте го прекарали по дълъг и най-важното, качествен начин. Защото свят, в който хора като Алън Рикман не са съществували, е сигурно най-тъжно и скучно място.

Затова, мистър Рикман, за мен беше чест!