Горещи точки в България

В България пристигат все повече бежанци, и то не само от Сирия. Властите би трябвало да се грижат за тях, но това се оказва свръх силите им, се казва в репортаж на германския журналист Щефан Ошват, предава Дойче веле.

„Минахме границата заедно с други сирийци, полицията ни откри и ни отведе в един лагер в Харманли. Там нямаше нито ток, нито храна, нито вода. Трябваше да спим на пода“, разказва младият сириец Али Сипан. И се пита – нима това е Европа? Основното му желание сега е да стигне до Германия – бил чувал, че там приемат сирийски бежанци.

Междувременно Сипан е прехвърлен в бежанския център „Овча купел“. Там винаги е много шумно, стените са изподраскани, по стълбите се срещат и африканци, и араби, и азиатци – млади мъже, забулени жени с деца на ръце. Заместник-директорът на центъра Антон Митков и неговите колеги са се заели със сизифовската задача да установят откъде пристигат бежанците и накъде са се насочили. „Капацитетът на центъра е 840 души, а сега тук са настанени около 1 000. Повечето са от Сирия, но има и хора от Магреба, от Централна Африка, а напоследък и от Афганистан“, казва Митков.

По едно евро на ден

Бежанците получават от българската държава по едно евро дневно. Сума, която не стига дори и за храната. Някои от бежанците се опитват да си намерят работа, но това не е никак лесно – безработицата в страната е 12 процента. „Изправени сме пред нищото“, споделя 50-годишният Бакарт Шейх Набо, но признава, че макар убежището да не предлага нормални условия, там все пак е по-добре, отколкото в Сирия.

Набо и семейството му не искат да останат в България. „Какво да правим тук? Защо да оставаме, след като не можем да си намерим работа? Искаме да отидем някъде, където ще можем да живеем нормално. Синът ми следва в Германия. Надеждата ни е да можем да се установим при него“, разказва Набо. Подобни са намеренията на повечето сирийски бежанци.

Ограждения и патрули

До момента всяка седмица в България пристигат между 300 и 400 бежанци, сочат данните на Агенцията за бежанците. През ноември министърът на отбраната Аню Ангелов направи следната равносметка: „Досега сме приели 10 000 чуждестранни граждани, от които 60 процента имат право на убежище. А това означава финансова тежест в размер на 75 милиона евро – само за една година“.

Междувременно България взима мерки за ограничаването на бежанския поток – изграждането на 30-километрова стена по границата с Турция вече е в ход. Освен това по границата патрулират около 1 500 полицаи. Служителят на граничната полиция в Елхово Христо Стефанов разказва: „В нашия район границата минава през гъста гора, така е и от турска страна, а това е много удобно за тези, които прекарват бежанците през границата. Сега се опитваме да насочваме тези хора натам, където можем по-добре да ги следим. Вече не могат да преминават през гората и затова трябва да търсят друг път, където обаче ние ги виждаме, дори да са навътре в турска територия. В такъв случай уведомяваме турската полиция, която е длъжна да ги задържи“.

Ролята на Турция

От Брюксел настояват бежанският приток да бъде възпиран още на турска територия. Австрийският евродепутат Хуберт Пиркер казва в тази връзка следното: „По-рано бежанците минаваха през гръцката граница, сега са се насочили към българската. Турция трябва да вземе спешни мерки, за да може да възпира бежанците още на своя земя, преди те да са стъпили на европейска територия“.

Примамката за Турция е едно наскоро сключено споразумение, което дава възможност на турците да пътуват без визи в Европа. В замяна Турция се задължава да приема обратно онези бежанци, които са влезли нелегално в Европа от нейна територия. По думите на еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом: „Турция вече е допринесла много чрез щедрото гостоприемство, оказано на стотици хиляди сирийци. Още е рано да се говори за суми, но ние ще обсъдим с турските колеги какви са потребностите и как ние бихме могли да допринесем за успокояване на ситуацията“.

На България Малмстрьом вече обеща сумата от 5,6 милиона евро. В замяна България се задължава да изпълнява това, което се изисква от нея съгласно Дъблинското споразумение, а именно – да се грижи за пристигащите бежанци.

Расистите се възползват от страховете на хората

Немалко българи са негативно настроени спрямо бежанците. Жителите на крайгранични градове като Харманли се оплакват от собственото си тежко положение и казват, че биха предпочели бежанците да не идват в страната им. Расистките партии само печелят от тези настроения. Когато през ноември миналата година алжирец нападна млада жена в София, дясноекстремистите излязоха на улицата, а заместник-председателят на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки отправи следния ултиматум: „Ако до седмица не се установи ред, ако незаконните имигранти не бъдат върнати обратно, ще защитим живота, здравето и собствеността на българските граждани така, както искаме. Отхвърляме всяка отговорност за събитията, които могат да се случат в тази връзка“.

Депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева пък излезе с искането незаконните пришълци да бъдат екстрадирани. „Защо в Катар и в Саудитска Арабия няма бежански лагери? Защо хората от Афганистан, Сирия, Магреб и цяла Африка не се насочват натам – та нали там за тях няма никакви културни и езикови бариери“.

Десните екстремисти твърдят, че бежанците имали повече пари от българите, а депутатката от „Атака“ разказва за сирийски бежанци, чиито джобове били пълни с долари. Подобни думи попадат на благодатна почва, казва Красимир Кънев, председател на Българския Хелзинкски комитет: „Нашето общество има проблем с ксенофобските расистки групировки, които призовават към дискриминация и насилие. И действително вече имаше няколко нападения срещу бежанци и чужденци в центъра на София. Следствените органи така и не предприеха нищо. Това е традиционна слабост на българското правосъдие“.