Филето за Европа, остатъкът за Африка

Европейците обичат да похапват пилешко месо. Най-вече филе. Остатъците отиват за жълти стотинки в Африка. Замразените крилца, вътрешности и шийки, внесени от Европа, съсипват птицевъдството на Черния континент, пише Дойче веле.

В Акра, столицата на Гана, температурата е 30 градуса на сянка. Продавачките на пазара „Канеши“ са плувнали в пот. По металните и дървените маси бавно се размразяват пилешки остатъци. В страни като Гана, където „фризер“ и „хладилник“ са непознати думи за много от търговците и клиентите, замразеното вносно месо застрашава сериозно здравето на хората. Въпреки това Гана внася годишно 165 000 тона евтино месо от Бразилия, САЩ и Европа – остатъците, които там никой не иска да яде.

През 1980-те и 1990-те години Гана сама покрива нуждите си от пилешко месо. „Откакто на пазара се появиха евтините вносни продукти, всичко се промени. Сега дялът на нашите селяни на пазара е само десет процента. Страхуваме се, че ще загубят и тях“, казва Кваме Кокро от Националното сдружение за птицевъдство в Гана.

Според статистиките всеки германец консумира годишно около 19 кг. пилешко месо, като най-предпочитано е пилешкото филе. В него се съдържат най-малко мазнини.

Производството на пилешко месо в Германия далеч надхвърля нуждите на консуматорите – селските стопани произвеждат 25% повече месо, отколкото изяждат германците. Това, което не се продаде в Германия, отива за жълти стотинки в Африка. Става дума за пилешки остатъци – вътрешности, крилца и шийки, които не се търсят в Европа. Друг експортен шлагер е т.нар. „Chickenback“- пилешкият гръб, само че без бялото месо.

От 2011 до 2012 година германският износ е нараснал със 120 процента: през 2012 година Германия е изнесла в Африка 42 милиона килограма пилешко месо. По данни на Евростат, 10 процента от целия внос на пилешко в Африка се падат на Германия. Останалите 90 процента си поделят Бразилия, САЩ и Холандия.

Дъмпингът вреди на развитието

„Проблемът не е в големите количества, изнасяни за Африка, а в ниските цени“, каза Франциско Мари, експерт от хуманитарната организация „Хляб за света“. През 1990-те години европейските доставчици започват да предлагат пилешките остатъци на изключително ниски цени. След като завладяват пазара и съсипват местната конкуренция, повишават цените. „Въпреки това продуктите и днес се продават на цени, пред които африканските производители на месо са безсилни“, казва Мари. Пакет замразено пилешко месо, внесено от чужбина, върви за около две евро. Местните селяни продават същото количество, само че собствено производство за четири евро.

„От една страна водим политика на развитие и уж помагаме на хората да излязат от мизерията. От друга страна обаче местните селски стопани не могат да се задържат на собствения си пазар заради нашите дъмпингови цени“, казва Мари.

Намеренията на еврокомисаря за земеделие Дачиан Чолош да спре всякакви субсидии за износ на аграрни продукти за Африка също няма да променят нищо, смята експертът. „От 2008 година насам няма никакви субсидии за износа на аграрни продукти за Африка. Затова и сегашните изявления на Чолош са празни приказки, които не могат да окажат никакво влияние“, казва Франциско Мари. Причината за ниските цени на пилешкото месо се коренят в масовото отглеждане на птици в Европа. Освен това продажбата на скъпото пилешко филе на европейския пазар покрива производствените разходи.

Сделки за милиони

През 2003 година парламентът в Гана се опита чрез повишаване на митото да защити пазара си от евтиния европейски внос. Малко по-късно обаче правителството в Акра отмени закона. „Това се случи по всяка вероятност под натиска на международната общност“, казва Кваме Кокро от националното сдружение за птицевъдство. Франциско Мари потвърждава това становище. „По същото време Гана преговаряше за опрощаване на кредит от Световната банка. И правителството щеше да изгуби много пари, ако беше одобрило решението на парламента“, казва той. Правителството в Акра заложи на политиката на отваряне на пазарите и бе длъжно да се съобразява с правилата на международните партньори. Върховният съд на Гана разгледа решението на парламента, но и до днес не се е произнесъл. Сега правителството се опитва да подпомогне птицевъдството чрез субсидии и малки кредити за селските стопани.

„Някои други африкански държави като Нигерия успяват да се противопоставят на международния натиск“, казва Мари и обяснява, че търговските партньори на Нигерия просто са зависими от петролните доставки на западноафриканската държава.

Камерун, Брегът на слоновата кост и Сенегал също успешно се съпротивляват срещу евтиното месо от Европа. И то от години насам. „Ние не можем да си позволим да съсипем местния пазар, само защото сме членове на Световната търговска организация“, казва директорът на държавния център за селско стопанство в Сенегал Мактар Диуф. През 2005 година Сенегал изцяло прекрати вноса на пилешки остатъци. Оттогава насам местното производство набира сили и в страната вече са създадени хиляди нови работни места. В последно време Сенегал дори снабдява съседни страни като Мали и Гвинея с пилешко месо собствено производство. „Става дума за сделки от порядъка на 150 милиона евро“, казва Диуф. Ето защо сенегалското правителство възнамерява да удължи забраната за внос на пилешки продукти до 2020 година.