Как научната фантастика си представяше 2015-та

В момента сме в любимата година на писателите и сценаристите на научна фантастика, от Азимов до Земекис, всички очакваха, че вече ще живеем в бъдещето. Това се случи, но не по начина по който те очакваха.

„Runaround“, кратката история на Айзък Азимов от 1942-ра, се случва през 2015-та (по-точно десет години след 2005-та), в нея се говори за двама астронавти в служба на Меркури (най-малката планета, която е най-близо до слънцето), те имат проблем когато техният робот Speedy се разваля. В тази история Азимов за първи път споменава законите на роботиката:

Закон 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството.

Закон 1: Един робот не трябва да причинява вреда на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество, освен ако това не нарушава по-висш закон.

Закон 2: Роботът трябва да се подчинява на заповедите, които получава от човешките същества, освен ако те не противоречат на по-висш закон.

Закон 3: Роботът трябва да защитава собственото си съществуване стига тази защита да не е в противоречие с по-висш закон.

В историята роботите са помощници на хората, които имат вроден ангажимент към тази задача, когато програмата (интелектът) се разваля законите създават проблем на Speedy, дали да помогне на себе си или на астронавтите, след което се „побърква“ и се разваля.

Срещу доброжелателния Speedy е играта „Future Shock“ от 1995 г. в която действието се развива през 2015-та, след като Скайнет вече е властелин на планетата. В играта Скайнет изпраща робот назад във времето, за да оправи проблема с бунтовниците. Цялата история във вселената на Терминатор се основава на страха, че изкуствен интелект ще завладее света и човечеството ще бъде контролирано от роботи.

Общото между тези две истории, плюс Fringe, „6-ия ден“ и „Завръщане в бъдещето 2“, е че във всички тях хората са изправени пред интелигентност, която прилича на нашата, но коренно различна.

„Роботи, извънземни и други подобни се изправят срещу страховете ни и надежди за това, в което може да се превърне човечеството. По отношение на вдъхновението, например, Скайнет много повече черпи от тоталитарните режими в човешката история, отколкото от която и да е компютърна система създадена в реалния живот. Подобно на Speedy на Азимов повече или по-малко се отнася по същия начин, както биха се държали и много хора, ако се сблъскат с неща, които са логически противоречиви.

Ние имаме само едно ниво на интелигентност на човешко ниво и така сме заседнали – отново и отново да си представяме какъв би бил изкуствения интелект.

Това може да се промени през следващите десетилетия, ако успеем да направим контакт с останалите форми на интелигентен начин на живот „пише Беки Ферейра за Vice.