Ела и си вземи
Кутия пълна с вафли и какво е „фатизмът“ и има ли почва у нас?
Истината е, че всеки ден се разминавате по улиците с десетки фатисти. Общувате си с тях, работите с тях, пиете си кафето с тях, а дори, може да сте и един от тях. За да ви стане ясно за какво точно става въпрос и каква е тази непозната дума, нека първо обясня какво означава. Все още не навлязла в българските тълковни речници, някои от нас вече я използват във всекидневната си реч, за да обвинят този и онзи (или да си признаят), че са фатисти.
Фатизъм идва от fat (дебел) + ism по модела на „расизъм“.
Както вече се досетихте, думата няма положителен смисъл и се тълкува като дискриминация към хората с наднормено тегло. За човек, който цял живот никога не е минавал над 50кг, няма как да споделя лични наблюдения как се чувства емоционално и физически един човек със своите плюс размери, но пък от гледна точка на един самопризнал се фатист, мога да споделя от къде и защо може би идва тази неприязън към пълните хора.
Като за начало цялата фатофобия тръгва от най-очевидното – идеалите за красота. На билборда – руса с тъка талия, дълги крака, без целулит, хубави гърди и златен загар – перфектната жена изкуствено създадена да впечатлява мъжката част от аудиторията и, най-вероятно, модел за някоя много сексистка рекламна кампания. Това е друга тема! По страниците на списанията – тъмнокос адрогенен модел с перфектни скули, сочни устни и в най-красивите за сезона дрехи – перфектната жена, продължаваща да се пласира от онези модни редактори, които все още не са разбрали, че „хероиновият шик“ отдавна вече не е шик. Излиза, че навсякъде, накъдето се обърнем ни преследват идеални същества с (рядко) съвършени тела, които са ценни на маркетинговия и медийния бизнес. Проклажда се идеята, че всички трябва да изглеждаме по този начин, което не би било зле и светът би бил едно по-приятно място за живеене, ако всички бяхме супермодели.
Тук някъде се връщаме към реалността, която е далеч от пластмасовата фантасмагория и се оказва, че светът не е един голям конкурс за Мис Вселена.
Според статистиката на „World Health Organisation” 1.9 милиарда от населението на земята страда от наднормено тегло, от които 600 милиона са клинични случаи. Звучи ужасно – да, защото тези хора едва ли се чувстват здрави, силни и жизнени. Да приемем, че някои от тях нямат начин да се справят с килограмите заради здравословни проблеми, други пък се чувстват комфортно в тялото си и нямат проблем да се отдават на висококалорични храни и напитки, които са ултра-нездравословни, но пък щом са щастливи – кои сме ние, че да ги съдим.
Има обаче един особен тип хора, които са просто мързеливи и не искат да полагат грам усилие и да работят над себе си. През цялото време обясняват как светът е несправедлив и как йо-йото е единственият ефект на тялото им. Ето тези последните са главната причина да има и фатисти по света!
Това са тези хора, които се оплакват денонощно как са на диета, трябва да бъдат на диета или бяха на диета. Това са тези хора, заради които не трябва да ядеш това или онова, защото са много дебели и не могат да се справят с тази изкушаваща торта, която току що погълна на две хапки. Това са хората, които нон стоп занимават теб, семейството си, колегите си, съседите си, жената на спирката и продавачката в магазина с теглото си. Това са хората, които искат искрен съвет, дали това не ги прави да изглеждат „дебели“ и ви поставят пред дилемата – да кажа ли истината и да бъда изядена или да излъжа и да се размина?
И тъй като думата „дебел/а“ е толкова политически некоректна, колкото и да кажеш за някой, че е кльощав, смятам да я използвам в своя текст, защото… ами защото двойните стандарти не са приятни. Тук искам да отбележа парадокса как „ужасно си кльощав/а“ и „хапвай малко“ е редно и нормално, но пък да обявиш друг за „много дебел“ и „трябва да спазваш диета“ е минимум грубо и обидно. Отново да се обърнем към реалността и да разясним – еднакво не трябва да ви влиза в работата!
Ужасните мрънкащи същества, които не искат да вземат живота си (разбирайте „телата си“) в ръце и да положат усилия, за да изглеждат добре (или поне да се харесат), абсолютно развалят имиджа на другите два пълни типа. Все пак, ако се разровите малко, ще видите, че Интернет е пълен с истории на щастливи хора с горди профилни снимки на „Преди – Сега“, на които се вижда явна промяна в теглото и даже промотират собствена книга „Как да се отървем от излишните мазнини“ или нещо в този дух. Не са малко и мотивационните картинки на фитнес мацки и батки из социалните мрежи, а тагванията във фитнеса са си чист тренд. Както се казва, човешката воля няма граници.
Въпреки бившите дебелаци превърнали се в “health” гурута, в чийто вени тече по-скоро сок от кейл, а не кръв, тези, които са щастливи с плюс размерите си не са малко и даже са по-приятни и по-малко досадни, от другите, които са се взели за истински Феникс на килограмите. И така да обърнем внимание и на тази прекрасна част от човешкото население, което се чувства добре в собствената си кожа и не се влияе от масовата манипулация и наложени стандарти за красота. Тези хора са печелили грамита певици (Адел), фотомодели (Надя Абулхосн), модни дизайнери (Албер Елбаз), холивудски звезди (Ребел Уилсън), които наистина си тежат на мястото.
Кой да предположи, че ще се намери някой хейтър, който ще омаловажи таланта и ще наблегне на визуалната пълнота, а не на пълната само с добри качества личност. Факт е, че дори да се чувстваш идеално в кожата си, все ще има някой фатист, който ще те погледне от високо, защото по презумпция те смята по-нисш от себе си. Това е опасният фатизъм, който преминава от училищен тормоз в по-нататъшния живот. Има случаи на работодатели, които са отказвали да вземат на работа хора с наднормено тегло, заради което се водят и дискриминационни съдебни спорове по целия свят.
Коя страна е по-виновна за фатизма? Тези вечно мрънкащите, които повтарят, че са дебели или пропагандистите на слаби и красиви тела? Трябва ли да идеализираме нездравословното, за да са доволни всички и да няма тормозени и тормозещи?
Единственото, което можем да направим в случая е да си пуснем Flawless на Бийонсе и да си припомним, че красотата идва от вътре – за да е клише, трябва да е вярно! И да се радваме, че докато има жени като Ким Кардашян, които да печелят от своите пищни форми, то със сигурност промяната в мисленето и стандартите за красота имат шанс в бъдеще да станат още по-разнообразни, които да донесат със себе си редица анти-фатисти! Дотогава, освен да ви изпея „За тебе имам кутия пълна с вафли, ела и си вземи“, няма какво друго да добавя. Ако не искате вафли, яжте пасти. Аз ще си ги очистя сама!
