Една опасна игра

От 2012 насам китайски самолетоносач кръстосва Източнокитайско море, до 2015 пък Япония ще се сдобие с хеликоптероносач, а съвсем скоро Виетнам ще може да се хвали с шест нови подводници. В свой анализ Дойче веле се опитва да отговори на въпроса : Защо Източна Азия се въоръжава?

В първия ден от 2014-та във виетнамското пристанище Камран акостира първата от общо шест нови подводници руско производство. Пристигането на „Ханой“, както е наречена подводницата, беше отбелязано подобаващо от медиите. „Създаването на подводен флот ще повиши значително отбранителните възможности на Виетнам“, твърди австралийският експерт от университета Нови Южен Уелс Карлайл Тейър. „Виетнамската армия ще може вече да оперира по въздух, суша, вода и под вода“, казва още той.

Ще мине обаче известно време докато подводниците бъдат в състояние да извършват бойни операции, твърди Тейър. „Виетнам няма стратегическо планиране, техническо ноу-хау и обучен военен персонал“, казва експертът. Според него Виетнам ще има нужда от руска техническа помощ в продължение на минимум десет години.

Обща тенденция

С покупката на шестте руски подводници Виетнам се присъединява към други четири страни в региона, които имат подводен флот – Китай, Малайзия, Индонезия и Сингапур. В експертиза на германската фондация „Кьорбер“ от ноември 2013 година пък се казва, че целият азиатско-тихоокеански регион се въоръжава и модернизира въоръжените си сили. От септември 2012 година първият китайски самолетоносач кръстосва Източнокитайско море, а Япония обяви, че до 2015 година ще построи хеликоптероносач.

Експертите виждат причините за това в икономическия подем на страните от региона. „От една страна в тези държави нараства интересът към нови източници на суровини, а от друга те имат възможност за увеличаване на военните си разходи“, е записано в документа на фондация „Кьорбер“. От години насам страните от Източнокитайско и Южнокитайско море спорят за отделни острови или островни групи, които те смятат за стратегически важни заради залежите от суровини или риболова.

Вътрешнополитически сметки?

Герхард Вил от фондацията „Наука и политика“ в Берлин гледа скептично на въоръжаването и модернизирането на ВМС на страните от Източна Азия. „От военно-стратегическа гледна точка те не могат да постигнат военно равновесие“, казва той. „Китай разполага с над 60 подводници. Виетнам, Малайзия, Сингапур и Индонезия не могат да представляват някаква военна противотежест със своите две до шест подводници. Явно с това се преследват други цели“, смята експертът:

„Покупката на руски подводници от Виетнам може да се разглежда като вътрешнополитическа демонстрация на сила“, казва Вил. За това свидетелства и преекспонирането на темата от виетнамските медии. От години насам виетнамската комунистическа партия страда от криза на легитимност, а сделката с подводниците би трябвало да покаже, че партията защитава интересите на страната.

Какви са рисковете?

От стратегията на усилено въоръжаване произтичат и рискове. „Това е опасно, защото в тази част на света липсват рамкови условия и обща архитектура на сигурността“, казва Герхард Вил.

През декември 2013 година едва не се стигна до военен сблъсък между китайския самолетоносач „Ляонин“ и американски военен кораб в Източнокитайско море. Според Вил има нужда от подписването на споразумение между страните от региона, каквото обаче засега не се очертва. Дори държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) нямат обвързващ регламент за своите членове, въпреки че организацията се стреми към сътрудничество в областта на политиката по сигурността. Страните от Източна Азия са отдалечени на светлинни години и от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (International Ship and Port Facility Code), регламентиращ плавателните права.