Една „Легенда“ и един Харди

Киното не е създавало добър гангстерски филм от времето, когато Мартин Скорсезе снима „Добри момчета“. Не броим това, което Тарантино прави по-късно, защото при него нищо никога не е в жанра, който очакваш. Тарантино се ебава с жанровите принадлежности и това не изключва мафиоти, бандити и други отрепки.

Днес обаче говорим за гангстерите в техния класически и зъл вариант.

Новият филм на Брайън Хенгеланд, сценаристът на „Поверително от Ел Ей“, „Теория на конспирацията“, „Мъж под прицел“ и още купчина други супер добри филми, се опитва да направи точно това – класически гангстерски филм. За целта той се опитва да събере най-доброто за жанра – праща го във Великобритания, където всички говорят на кокни, носят костюми и пият скоч и „Гинес“, където мафията се движи по собствени правила, убийствата са една идея по-брутални и изтънчени, а дори лошите са някак грозновато чаровни. Освен това кани някои от най-характерните британски актьори, а в центъра поставя Том Харди. В две роли.

В „Легенда“ Харди играе близнаците Рони и Реджи Крейн, които държат Източен Лондон и разрастват влиянието си, като се занимават с клубове, рекет, пране на пари и наркотици.

Сюжетът на „Легенда“ е някак плавен и по британски натурален, а Том Харди влиза в ролите на двамата ганстери, както хубав мъж влиза в добре ушит костюм. Освен кокни акцента, леещите се скоч и бира, добрата картинка, натуралните британски гамени и издънки и много кръв, най-големият плюс на филма е именно участието на Харди. Без него лентата нямаше да бъде това, което е, и зрителят го знае от първия миг. Заради това стиска зъби до последния.

Като цяло обаче, усещането, което остава след „Легенда“ е, че си гледал един доста бавен филм. Брайън Хенгеланд изпитва нуждата, по правилата на старото кино може би или за да се впише повече в тематика на модерното, да те занимава повече с личния живот на близнаците, отколкото с тяхна нелегална и брутална дейност.

Фокусът в един момент се измества повече към любовта, отколкото към кървищата и побоя, който британските мафиоти така обичат. Може би именно затова Хенгеланд е избрал историята да бъде разказана от съпругата на Рони Крейн – Франсис. Една жена в историята никога не вреди, освен ако не се появява прекалено често и не измества фокуса от по-важните и належащи за зрителя въпроси. В случая – от Том Харди.

Емили Браунинг, по-скоро слаба и безинтересна актриса, която уви, не може да произведе химия на екрана дори и с най-сексапилния мъж, никога не може да измести фокуса от актьор като Том Харди и все пак на моменти неумолимият Брайън Хенгеланд се опитва да го направи.

Нейният досаден наратив би стоял по-добре, ако не трябваше да се занимаваме с разпадащия се брак на мафиота в 70% от времето, отредено на филма.

Гангстерското кино отдавна не е това, което беше. „Легенда“ се опитва да стъпи и да дообогати жанра, но не се справя с всичко, което иска да разкаже. Стартът на бизнес империята на близнаците Крейн и неговият крах са величествена, кървава и дори гнусна на моменти история, която носи на насилие, ирония, грозни хора и брутален диалог. Филмът прави това по специфичния британски начин – обиден и същевременно все едно казан от лорд.

„Легенда“ носи лекия полъх на някогашния гангстерски жанр, но му трябва още малко, за да се превърне в добро попадение, каквото звучи на хартия.

В това отношение, „Черна служба“ се справя много по-добре, въпреки че си няма Том Харди. Той е толкова добър и прецизен актьор, че близнаците Крейн изглеждат като двама отделни души, изиграни от различни актьори, които просто много си приличат. Том Харди е велик и от тук насетне драгият зрител тепърва ще се запознава с неговото актьорско великолепи. Този филм си заслужава дори само за да видите как Харди пораства и минава определени физически и психически граници на собственото си „аз“.

Няма да съжалявате, ако гледате „Легенда“. За съжаление обаче, той няма да остави ярката следа в класики на модерното британско кино за бандити, както се случи с „Гепи“ например – той вече е в списъка с култовите заглавия, които всеки киноман трябва да е изгледал няколко пъти.

Въпреки това Харди е като изтънчено денди, който ти „чупи“ главата с всяка своя сцена – от пиенето на уиски, през споренето със самия себе си (самият той казва, че сцените между близнаците са му били наистина трудни) до убиването на разни мижитурки от подземния лондонски свят. При това го прави, без дори да си изцапа костюма.

Наздраве за Том Харди, който е като добър скоч и заслужава да му отделиш от времето си, за да се насладиш. При това в голям и двоен вариант.