Може ли новият полски президент Анджей Дуда да скъса пъпната връв с ментора си Качински? Ако не успее, изборът му е негативен сигнал за Германия и Европа, твърди в коментара си за ДВ Бартош Дудек.
Още на първия тур на изборите стана ясно, че настоящият президент и доскорошен най-популярен политик в Полша Бронислав Коморовски има сериозен противник. И ето че новакът Анджей Дуда действително успя. С 52 процента от гласовете той спечели балотажа на президентските избори. Лежейки на стари лаври от предишни анкети, Коморовски оцени неправилно настроенията в страната. Неговият държавнически стил бе в ярко противоречие с близкия до народа кандидат на консерваторите Дуда. Преди всичко младите избиратели искаха промяна. Преследвани от безработица и безперспективност, те заложиха на младия и динамичен 42-годишен носител на надежда.
Победата на Анджей Дуда е преди всичко „жълт картон“ за управляващата от 2007 година „Гражданска платформа“, от която произлиза Бронислав Коморовски. Неговото поражение може да стане предвестник на победата на националноконсервативния лагер на парламентарните избори през есента.
Не само представителна фигура
Изборът на Анджей Дуда може да има негативни последици за Европа и особено за германо-полските отношения. Преди известно време Дуда беше номиниран за кандидат за президентския пост от опозиционния лидер Ярослав Качински, чиято партия „Право и справедливост“ той представлява в Европейския парламент. А времето под управлението на Качински като премиер на Полша от 2005 до 2007 година отбеляза най-ниската точка в отношенията между Германия и Полша в най-новата история на двете страни.
Безкомпромисното отношение по редица европейски въпроси и острата критика спрямо Русия превърнаха Полша в обща европейска грижа по времето на Качински. Дали Анджей Дуда ще продължи тази политика?
Всичко ще зависи от това, дали той е в състояние и е склонен да действа независимо от своя ментор. Защото държавният глава в Полша е нещо повече от представителна фигура. Полският президент има думата по важните въпроси на външната и отбранителната политика и може да блокира закони с правото си на вето. А една вътрешно нестабилна и непредвидима във външнополитическо отношение Полша би могла да усложни още повече и без това напрегнатото международно положение. Подобен сценарий би могъл да стане действителност след парламентарните избори през есента.