Какво да правим, докато животът си тече

Може да свързвате предизвикателствата с поливане с кофи с лед или постване на икони във Facebook, но да предизвикаш себе си всъщност е нещо съвсем различно и много утвърждаващо.

Ленивостта в човешката природа понякога ни превръща в инертни марди, които се носят блажено по течението и гледат как се случва животът им отстрани. Училище, абитуриентски бал, университет, някаква работа, семейство, дете, бит, пенсия…всичко си върви в едни утвърдени от обществото граници и всичко е „нормално“.

И точно тогава, понякога, се появява някой симптом. Може да е дълбоко усещане за неудовлетвореност. Паническа атака. Депресивен епизод. Психолозите казват, че това са сигнали, че личността има нужда от промяна. „Но каква промяна, като всичко ми е наред?„, може да се запитате вие.

Един от възможните отговори е, че дори всичко да ви привидно наред, може да сте спрели да се предизвиквате. Да сте се сгушили в лаическия израз „зона на комфорт“ и я бъркате с щастието. В много случаи обаче отпускането в „нормалността на живота“ е като отпускането в морската вода. Усещате се в безтегловност, слънцето напича лицето ви, водата е топла и е прегърнала тялото ви и ви е много добре. Но ако останете в тази поза твърде дълго, течението ще ви завлече навътре и в един момент може да видите брега твърде отдалеч. И да изпаднете в паника.

За да избегнете това, е добре да се предизвиквате. Даваме няколко предложения за предизвикателства, които може да отправите към себе си, но често те са строго индивидуални. Така че списъкът може да се допълва до безкрай.

Общувайте с хора, които не познавате или не харесвате

Някои от хората, на които сме сложили етикети, например „чалгар“, са вън от обкръжението ни и ние нямаме идея какво се случва с тези хора и как живеят те. Общуването с хора, които на пръв поглед намирате за антипатични, може да открива нови хоризонти и да обогатява живота ни.

Заминете на екскурзия, която не сте планирали до последния детайл

Вземете си билети до Милано и отидете с влака до езерото Комо. Разходете се до Лугано. Постойте на върха на катедралата Дуомо. Не планирайте всяка секунда от екскурзията си, оставете се да бъдете изненадани.

Вземете си почивен ден в средата на седмицата

Не е нужно да трябва да подавате данъчна декларация, да сте болни или да трябва да минавате на преглед с колата. Вземете си един ден отпуск, без да го пълните предварително със задачи. Излезте на разходка в града, четете книга на пейка в Южния парк, обядвайте сами.

Започнете спорт, с който не сте се занимавали досега

Може никога да не сте изпитвали влечение към волейбола и да поддържате форма във фитнес залата, или пък да не спортувате изобщо. Ами запишете се на волейбол. Движете тялото си, усетете потта по врата си, насладете се на уморените мускули.

Запишете се на курс за език, който не сте изучавали

Всички знаем английски. Запишете се на нещо, което не сте учили в гимназията или във Фарос. Запишете се на немски например, въпреки че е езикът на Хитлер и получавате уртикарии като чуете някой да го говори. Или научете италиански. Като отидете на езерото Комо, ще може да си вземете джелато на италиански. Не е лошо.

Занимавайте се с някакво изкуство

Може никога да не станете Микеланджело, Пикасо, Достоевски или Моцарт. Всъщност, най-вероятно няма да станете. Но изкуството има окриляващ ефект върху личността и дори закупуването на книга с насоки как да нарисуваме куче, може да ни запали по рисуването и да открием терапевтичния му ефект. Може да нямате талант за писане, но това не пречи да се пробвате да напишете някой разказ. Наблюдавайте, вижте какво ви впечатлява, какво искате да изразите и го направете през изкуството. Напишете го, изсвирете го, нарисувайте го. Ще се почувствате добре.

Ходете на непознати места

Освен ако не живеете в някое малко селце, едва ли познавате като пръстите на ръцете си местообитанието си. Една новооткрита градинка в квартала или тиха, тясна улица през юни в центъра на града, могат да ви дадат нови усещания.

Идете на концерт на някой мега изпълнител или група

И няма значение на колко години сте. Когато баба ми отиде на концерт на Том Джоунс, беше изключително, ексклузивно щастлива.