Дейвид Линч: Непримиримият гигант на Холивуд

Да си фен на Дейвид Линч не се доближава до нищо, което е познато на феновете изобщо. Линч е непримирим гений, който борави с различното, гротескното, на моменти сюрреалистично кино. Той е един от режисьорите, които обикнеш ли, е за цял живот.

Първата среща на мнозина с Линч със сигурност е била в началото на 90-те чрез най-известната и значима попкултурно творба на режисьора – „Туин Пийкс“. Сериалът, след който фразата „совите не са това, което са“ придоби смисъл, побра в едно малко градче шизофреничния хаос на объркан и зъл свят.

Дейвид Линч е културно явление, толкова важно за развитието на седмото изкуство, колкото са Бунюел, Фелини и Скорсезе. Или разбираш неговото кино или не – среден вариант няма. Повечето хора го намират за претенциозен, странен, лош, недомислен. За другите Линч е гений.

Роден и израстнал в малко градче в Мисула в щата Монтана, малкият Дейвид е принуден често да се мести често от щат на щат, заради работата на баща си, който е учен и пътува често заради различни проекти. Още като тийнейджър Линч знае, че иска да се занимава с изкуство и се обучава в арт колежи – отново няколко, планира творческо пътуване из Европа, което така и не се осъществява, живее в най-опасния район на Филаделфия, жени се млад за гаджето си Пеги Линч и малко след като навършва 22 години става татко на първото от общо трите си деца – Дженифър Чеймбърс Линч.

Първия му пълнометражен филм, изключително определящ за кариерата на Линч, е „Гумена глава“ или Eraserhead. Сюрреалистичен пърформънс на ужасите в черно-бялата гама, вдъхновен от времето, което Линч е прекарал на гадни и зли места във Филаделфия. Когато гледаш повечето неща на Линч, включително и мейнстрийм киното му, разбираш, че не насилието, видяно или дочуто някъде, е определящо за Линч. Той просто вижда света през криво огледало, през което повечето хора не смеят да погледнат.

Eraserhead отнема на режисьора години работа и нерви, заради липсата на финансиране, странноста на проекта като цяло и ангажирането на актьорския състав. Той обаче е сигурен, че иска да завърши първата си пълнометражна продукция и след пет години работа по него, филмът излиза през 1977-а. Има слухове, че Франсис Форд Копола бил толкова впечатлен от изпълнената с хаотични кадри и насилие продукция на Линч, че я пускал на актьорския състав на „Апокалипсис сега“ преди началото на снимките.

Eraserhead е филмът, който помага на Линч да направи следващите си филмови шедьоври – „Човекът-слон“, базиран на случая на Джоузеф Мерик и описан от доктор Фредерик Тривс, „Дюн“, „Синьо кадифе“ и, разбира се, „Туин Пийкс“.

Само „Туин Пийкс“ е определян от публиката и критиката за едно от най-важните телевизионни събития през 90-те години. Сюрреалистичната, мрачна продукция на Линч поставя основата на онова за правенето на добри сериали и е повлиял много от силните заглавия на малкия (и на големия донякъде) екран като „Истински детектив“, „Уеуърд пайнс“, „Фарго“. Само Линч може да разкаже историята на едно убийство чрез психосоматичните видения и пропадания на един детектив и обезумелите зрители в един малък град.

„Туин Пийкс“ е важен за модерната култура шедьовър, който сменя правилата на телевизията с един замах. Това не се е променило и до днес.

След сериала, Линч снима неговата предистория – филмът „Огън, следвай ме“, в който все пак, по един линчовски начин, дава минимално разрешение на загадката, която тормози душите на хората и до днес, а именно: „Кой уби Лора Палмър?“.

През 2001-а режисьорът снима „Мълхоланд Драйв“ и някак бавно се оттегля от киното, което ние познаваме, за да снима късометражки, документални филми, видеопарчета – нищо, което да заслужава таланта на Линч. През 2014-а режисьорът сглабя филмът „Twin Peaks: The Missing Pieces“, който събира в себе си най-различни изтрити сцени от сериала и филма, като дава алтернативни сюжетни линии и истории, на тези, които зрителят познава.

През 2015-а беше обявено, че „Туин Пийкс“ ще се завърне на малкия екран и макар да имаше леки сътресения около продукцията, феновете с облекчение научиха, че все пак Дейвид Линч ще застане на режисьорското кормило, за да управлява психарската си вселена, само както той умее – със замах и една сова за цвят.

„Дейвид Линч не прави просто сюрреалистично кино. Той не снима безмислени сюжети и картини, не, това е начинът, по който той вижда света“, казва в свое интервю режисьорът М. Найт Шаямалан.

Светът на Линч е място, в което не искаш да попадаш, но с удоволствие би наблюдавал отстрани. В случай че сте пропуснали, събрали сме в галерията горе филмите му, които задължително трябва да изгледате. Днес режисьорът навършва 70 години.