Да видиш брат си след 60 години

Жителите на Северна и Южна Корея могат да се срещат помежду си само при официални събития, при които бройката на присъстващите е строго ограничена. На всяко събиране членовете от семействата разговарят за историческата ситуация, която ги е принудила да живеят по този начин.

70-годишен, Куон Донг-Юл е висок мъж с изправена стойка, спретната фигура, облечен с вълнено палто и шапка. Миналия петък ни води в кафене в северозападната част на Сеул, за да разкаже своята история.

„Живял съм на 73 години, за които съм се нагледал на много“ – споделя мъжът „ Но това е най-драматичната ситуация в живота ми“

Куон и стотици възрастни южнокорейци се бяха запътили към Северна Корея. Конвоят им от коли, каравани, автобуси и линейки скоро щеше да пресече една от най-силно охраняваните граници в света. От другата страна ги чакаха техни роднини, с които не са се виждали повече от 6 десетилетия. Куон се надява брат му да е там.

Корейската война разделя стотици хиляди семейства. Откакто е започнал процесът на съединяване през 80-те около 22,000 корейци най-накрая са се събрали с близките си или на живо, или поне чрез видео разговор. Но разрешените събирания са много по-малко от желаещите да се включат в процедурата. Около 130,000 корейци са подали молба от 2000-та година досега. Проблемът е, че огромна част от тях са много възрастни, и повече от половината вече са починали.

Мнозина даже са учудени, че въобще продължава процесът на събиране на семейства. Първият такъв от 2010 насам минава много набързо, защото съвпада с потъването на южнокорейски военен кораб, което не спомага особено за зближаването на двете Кореи.

Но никой не е по изненадан от Куон. Допреди година той дори не е знаел, че брат му е жив. Точно тогава обаче получава обаждане от местната полиция:

„Познавате ли Куон Юнг-Рюл?“

„Той беше брат ми“

„Той е жив и иска да се срещне с вас“

С историята на Куон Донг-Юл може да се обощи ситуацуята в Корея като цяло. Той е роден през 1941г, когато Корея е японска колония. Баща му е държавен служител. Има две сестри и брат. Семейството се мести в Сеул в надвечерието на войната.

През 1950, когато северните сили окупират града, брат му е отведен към Северна Корея. Куон не си спомня особено много от този период, освен, че родителите му правят всичко възможно да намерят брат му. За съжаление не успяват и това ги преследва цял живот. Куон оцелява след войната, жени се и си намира работа в корейска банка.

Куон живее добре. Раждат му се три дъщери, на които той осигурява добро образование и впоследствие завършват докторантура в Щатите. Миналия септември, чевеният кръст му изпраща снимка на брат му, който изглежда здрав.

„Когато го срещна, първо ще благодаря на брат ми, че е живял толкова дълго.“ – споделя Куон

След два дни, когато най-после се срещат братята, чувството е странно. „Наистина ли това е брат ми?“, се пита Куон. Но когато започват да говорят за родителите си, осъзнават, че наистина са те. Първото нещо което прави Юнг-Рюл е да се извини за това, че не е успял да спази задълженията си като по-голям брат. Обядват заедно за пръв път от 60 години насам.

Виждат се пет пъти за по два часа, през които всеки от двамата разказва своята история. Оказва се, че защото е знаел английски, на Юнг-Рюл е била възложена престижна работа като преводач в радиостанция. Има голямо семейство с три деца и четири внука.

Много неща обаче са премълчани, като например темата за политиката, която посещавашите са посъветвани да не повдигат. Заради особеното икономическо положение пък, подаръците между свиждащите се са строго ограничени. Куон носи на брат си зимни дрехи. Изпраща шоколад и бисквити за внуците. Куон обещава да посети гробищата на родителите им, за да им каже, че най-големият им син е жив и има семейство.

Най-вероятно двамата братя няма да могат да се видят отново. „Това трябва да е само началото на историята, не краят“ – споделя Куон. „Опитах се да не плача много, но когато се сбогувахме, нямаше как да се сдържа“

Все пак бяха изминали 64 години.