Ралф Файнс и най-добрите му роли!
Кинокариерата на Файнс стартира с „Брулени хълмове“ през 1992-а.
Година по-късно следва „Списъкът на Шиндлер“, който му носи първата от общо две номинации за „Оскар“.
През 1997-а той получава и втора номинация за изпълнениято си в „Английският пациент“.
Драмата „Съншайн“ от 1999-а е един от неговите филми, които препоръчваме.
Същата година играе и Евгений Онегин в американската филмова адаптация по произведението на Пушкин.
След това си партнира с Джулиан Мур в „Краят на аферата“.
Между 1999-а до 2002-а, Ралф Файнс прави нещо като филмова пауза, в която снима по-слаби заглавия, докато не се появява в „Червеният дракон“ като злия Франсис Долархайд.
И макар романтичната комедия „Петзвезден романс“ да не е в топ листата на никой, който обича киното, то Ралф Файнс е едно от най-приятните неща за гледане там. И ролята на модерен принц от „Пепеляшка“ адски му отива.
През 2005-а играе във „Вечният градинар“ - прекрасна драма, която носи „Оскар“ на Рейчъл Уайз.
Разбира се, че феновете на комерсиалното кино и фентъзито ще го запомнят като Онзи-който-не-се-назовава от поредицата за Хари Потър. Файнс започва да играе Черния лорд едва в четвъртия филм от поредицата.
Между последните части на „Хари Потър“, Файнс се завръща към наистина качественото кино и прави великолепни роли в криминалната черна комедия „В Брюж“ на Мартин Макдона.
Както и в „Четецът“, който носи първи „Оскар“ на Кейт Уинслет.
Филмът „Херцогинята“ му носи четвърта номинация за „Златен глобус“.
През 2011-а участва във филмовата адаптация по трагедията на Шекспир „Кориолан“, където играе главната роля.
А през 2012-а заема мястото на Джуди Денч в поредицата за Джеймс Бонд като неговия шеф М.
Последната му номинация за „Златен глобус“ засега, е ролята от миналата година за великолепното бижу на Уес Андерсън „Гранд хотел Будапеща“.
Догодина ще имаме шанса да го гледаме в музикалната комедия на Братя Коен „Аве, Цезаре!“
Да пием за Ралф Файнс
Ралф Файнс е като глътка превъзходен британски скоч, екстра производство. Наслаждаваш му се от време на време в прилични дози, без да прекаляваш. Затова винаги е толкова специален.
Файнс е по-добрият и талантлив брат от двамата известни с тази фамилия. Той е от онези британски актьори, които винаги е удоволствие да гледаш.
Роден в семейството на писател и фотограф, най-голям от шест деца, от които най-известен е малкият му брат Джоузеф Файнс, Ралф прави своите първи стъпки в киното с истинска класика – той играе Хийтклиф във филмовата версия на Питър Кумитски на „Брулени хълмове“ от 1992 година. Тогава Файнс е на 30 години. Някои ще кажат, че даже му е било късно тепърва да прави пробив в киното, но предвид висотата на ролите, в които го виждаме след това, няма особено значение.
Само година след „Брулени хълмове“ Файнс прави и най-добрата роля в кариерата си – тази на Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер“. Филмът носи първата му номинация за „Оскар“, номинация за „Златен глобус“ и единствената засега награда от Британската киноакадемия – BAFTA. Следващите номинации идват три години по-късно за „Английският пациент“.
Оттам насетне, Ралф Файнс, когото мнозина подценяват, прави филми, до един стойностни за гледане. От „Съншайн“ през Евгений Онегин и една романтична комедия до Лорд Волдемор и Франсис Долархайд в „Червеният дракон“, Файнс е толкова добър, колкото британският му произход предполага.
Днес Ралф Файнс прави 53 години. А ние отбелязваме рождения му ден с най-добрите му роли. Вижте ги в галерията горе.
