д-р Красен Демирев: Медицинската подготовка е една от най-важните части на обучението на планинските спасители

| от |

Емил Михайлов, БТА

Районът на скалния феномен Коматински скали е изключително красив и това го прави все по-посещаван. В същото време крие рискове и налага подготовка на хората, които посещават тези
по-трудни райони. Миналата седмица, както разказаха кметският наместник и местни хора, група от 20 туристи от Варна пристигнали в района на Коматински скали. От една страна това ни радва, но от друга ни кара да се замисляме, че могат да възникнат инциденти и трябва да сме подготвени. Това е и
смисълът на учебно-тренировъчните занимания на планинските спасители, коментира ръководителят на благоевградския им отряд Красимир Томанов.

В интервю за БТА д-р Красен Демирев – председател на медицинската комисия на Планинската спасителна служба към БЧК, коментира, че медицинската подготовка е една от най-важните
части на обучението на планинските спасители. Д-р Демирев, който е практикуващ лекар с над 30-годишен стаж и като планински спасител, разказа за значението на подготовката на хората с
червените пуловери с емблемата на БЧК, които винаги са готови да се притекат на помощ на изпаднали в беда в планината.

029313172

Д-р Демирев, какво включва медицинската подготовка и кое е най-важното, което планинските спасители трябва да знаят и могат, когато тръгнат на акция?

Обучаваме планински спасители за оказване на първа помощ в планината, което е много по-различно, отколкото при градски условия. Това е една от най-важните части от подготовката на планинските спасители. Наред с качествата, които трябва да има планинският спасител, за да може да работи с инвентар, със спасителни съоръжения, с които да се транспортира един или повече пострадали в планината, е необходимо да владее някои основни прийоми на спешната медицина и на спешната помощ. Всъщност, подготовката е доста сериозна в нашата организация, която е уникална в това отношение. Планинските спасители преминават двугодишен курс на обучение, по време на който има четири медицински курсове отделно. Те вървят заедно с техническата подготовка, но върху
медицинската се набляга изключително много. От години сме въвели тестова система за изпитване и за използване на знанията и уменията на планинските спасители. Това даде доста добри резултати и го правим регулярно, защото нещата се забравят. Смятам, че планинските спасители в България са доста добре подготвени в това отношение.

Кога планината е по-опасна, има ли разлика между рисковете и травматизма през различните сезони, през зимата и лятото например?

Зимата има допълнителен фактор – хипотермията, охлаждането. Лятно време като че ли това остава на по-заден план. Но, един пострадал в този район няколко дни чака помощ и се влоши времето, т. е. завали дъжд, задуха вятър, и дори температурата да е 30 градуса, той е предразположен към
хипотермия, ако не може сам да се придвижи и сам да се подслони някъде и да се предпази. Доста сериозни неща има и през лятото.

Има ли специфика на травмите, получавани през зимата и лятото?

Отговор: През лятото по-често се получават тежки травми и по-често са съчетани. Има обикновено подхлъзвания и падания по стръмни места и пътеки или нещастия в алпинизма. Те са редки, защото алпинистите се катерят с инвентар, осигуровка и всичко необходимо, но е възможно да падне камък и да има инцидент. Така че и през двата сезона рисковете са големи.

И тъй като сме на прага на летния сезон, какви са рисковете и вашите съвети за хората, които тръгват през лятото в планината?

Лятото предразполага най-вече към три неща. На първо място е обезводняването или т. нар. дехидратация на организма, което е резултат всъщност на това, че се извършва сериозна активност и дейност – ходене, катерене или слизане, преминаване през трудни и пресечени местности, а не се пият
достатъчно течности. В същото време пече и околната температура води до изпотяване. През лятото често има стомашно-чревни заболявания и е напълно възможно да се получи т. нар. дехидратация.

Другото, което често се случва, особено в детската възраст, е слънчевият удар. Това представлява въздействие на слънчевата топлина и слънчевата светлина върху незащитена глава.
При децата това твърде често става, защото през лятото по-рядко носят шапки, макар че в планината е препоръчително. Третото нещо е т. нар. топлинен удар, което е вече сериозно, защото е животозастрашаващо. В подобни случаи понякога нещата са доста драматични, защото обикновено такива пострадали са в безсъзнание. А един пострадал в безсъзнание е предразположен към допълнителни рискове за собствения си живот от т. нар. повръщане и аспирации и т. н. И такива спасителни акции на пострадали с топлинен удар са много тежки, те са просто голямо изпитание за всички, които участват, включително и за лекарите – планински спасители в нашата организация. Затова най-простите съвети към хората, които тръгват в планината, е да си носят шапка, очила и достатъчно вода.

Какъв бе изтеклият зимен сезон за медицинската комисия на ПСС?

През изтеклия зимен сезон, макар, че зимата не беше толкова снежна, все пак имаше достатъчно посетители в зимните ни курорти, включително се разрастна и дейността на свободното каране, т. нар. фрийрайдери. В момента се обработват окончателните резултати, но общо взето статистиката показва, че нашите екипи са оказали помощ на над 1500 човека. Най-много, разбира се, са в курортите, защото там събирането на големи групи хора предразполага към по-чест травматизъм.

В сравнение с други години като че ли се задържа едно ниво на травматизма по няколко причини. Първо, защото започнаха да се спазват правилата за каране на ски, особено на ски пистите, второ – подобри се екипировката, и най-вече – уменията и съзнанието на самите каращи. Но така или иначе никой не е застрахован, затова и в България в началото на зимния сезон се препоръчва да се направи планинска застраховка. Тя не е много скъпа, но покрива в случай на нещастие или на травматизъм, който би трябвало да бъде работен от планинските спасители. Тя предразполага и към много по-адекватно поведение. Освен това така се подпомага и самата Планинска спасителна служба, за да можем да попълваме консумативите, да купуваме екипировка и т. н.

Иначе нашата дейност е ясна – трудът ни е безплатен и доброволен.

 
 
Коментарите са изключени за д-р Красен Демирев: Медицинската подготовка е една от най-важните части на обучението на планинските спасители