Cooked in China
Направете си един експеримент. Попитайте пет човека каква им е първата асоциация с Китай или просто ги помолете да довършат словосъчетанието „китайски/китайска/китайско…“.
Отговорите ще се въртят около едно и също. От пет човека, които довършиха словосъчетанието по наша молба, получихме следните фрази: „китайски стоки“, „китайска храна“, „китайска кухня“, „китайска стена“ и още веднъж – „китайска кухня“.
Китайското у нас
Да, никаква изненада. Китайската кухня е добре позната в България в последните двайсетина години. С появата на първите китайски ресторанти в София, когато в столицата нямаше такова разнообразие на чуждестранни кухни, ходенето „на китайски“ стана своеобразно бягство от шопската салата, към което прибягваха цели семейства, пенсионерски групи, ученици и влюбени двойки. Въпреки слуховете за спорната хигиена на кухните, ранните китайски ресторанти продължиха да привличат клиенти с достъпните си цени и огромното количество често пъти доста мазна, но безспорно вкусна храна.
От постсоциалистическите години до днес обаче нещата с китайската кухня се промениха и почитателите й вече могат да я консумират на място, което гарантира освен автентичния й вкус и безукорното й приготовление – и изискана, шик атмосфера. Но за това след малко.
Вероятно всички сме опитвали „пролетни рулца“ по китайски, но не всички сме наясно какви са правилата, които готвачите спазват, когато приготвят китайска храна. Традиционно едно ястие в китайската култура се разглежда като съставено от две или повече базисни съставки: въглехидратен източник на нишесте (най-често ориз, фиде или мантау), и придружаващи ястия от зеленчуци, месо, риба. Виждате ли разликата между източната и западната кухня? В Северна Европа и Щатите обикновено месото и изобщо животинските белтъчини се считат за основно ястие. Обратно на това, ако имаха такъв израз, китайците биха казали: „Няма ли въглехидрати, не ми го хвали“.
Оризът
Оризът е абсолютната съставка на повечето китайски ястия. Всички сме виждали по календарите снимки на китайки със смешни шапки в оризища. Е, така пристига ориза в чиниите ни. Пържен със зеленчуци, варен с подправки, в комбинация със скариди… Освен вкусен, оризът е доста хранителен: той съдържа 75-85% въглехидрати и 5-10% протеини, а тези компоненти са с много висока усвояемост за човешкия организъм – около 96%. Затова след хранене с ориз, шансът да ви пригладнее „за нещо сладко“ след един час е минимален. Здравен бонус: лилавият ориз дължи цвета си на антоцианите и токолите, които имат антиоксидантни свойста. А червеният и черният ориз намаляват или забавят формирането на атеросклеротична плака в кръвоносните съдове.
Къде, какво, защо
В една или друга степен всеки се стреми към здравословно хранене, което невинаги означава безогледна консумация на био ябълки. Съществуват някои прости принципи, които благоприятстват здравословното хранене отвъд самата храна. Един от тях е свързан с мястото, на което се храните. Новият ресторант SASA на площад „Народно събрание“ е спирка за отдих и хранене по време на бясното, софийски ежедневие – в обстановка на модерен интериор, японски минимализъм и китайски декорации и с детайлно и емоционално отношение към храната. Феновете на китайската кухня могат да въздъхнат с облекчение: да ядеш „китайско“ вече не е само вкусно, а и софистицирано и удовлетворяващо за всички сетива. Божествени нудли, пиле със сатенена текстура по сечуански в уок или т.нар. Кунг Пао – месо със сос от кашу, соев сос, кафява захар, скариди сос и люта чушка, иконичната за китайската кулинария патица по пекински с малцов сироп…
Това е част от продуктите на кулинарната философия на шеф-готвачите от SASA, които имат една дълбоко тайна, обединяваща съставка. Не е индийско орехче. Нито джинджифил. Неее, не е и куркума. А един малък, невидим телепортатор, който с всяка хапка отвежда в далечен Китай. При огледалните езера, белите върхове и червените дракони.
