Безнаказаност за мултинационалните компании

Когато изнасят производствената си дейност в най-бедните страни, мултинационалните компании се стремят не само да се сдобият с евтина работна ръка, но и да се предпазят от съдебни преследвания, разчитайки на липсата на строгост в социалните и екологичните закони на държавите домакини. Тази безнаказаност се шири и заради отсъствието на международни инстанции и компетентни съдилища в страните потребителки.

НА 29 май и на 1 юни 2014 г. община Монреал стана домакин на първото заседание в Канада на Постоянния съд на народите по въпросите на рудодобивната промишленост. Активисти и представителни личности на гражданското общество участваха в едно фиктивно дело, на което „съдеха“ крупни предприятия, обвинени, че нарушават човешките права и рушат околната среда. Този колкото театрален, толкова и сериозен способ целеше да разобличи както щетите, съпътстващи добива на суровини, така и безнаказаността, с която се ползват мултинационалните компании, действащи в редица бедни страни по света.

В международното право не съществува понятието „икономическо престъпление срещу народа или околната среда“. „Международната общност“ не е лишена от юридически инструменти, каквито са Международният съд или Международният наказателен съд, но те не се използват спрямо стопанската дейност на предприятията в чужбина. Излиза, че нефтените разливи, промишлените злополуки или корумпирането на местни отговорни служители не заслужават вниманието на една компетентна юрисдикция. Нещо повече – западните държави не смятат за целесъобразно да предоставят на собствените си съдилища необходимите средства, за да съдят действията на мултинационалните си дружества в чужбина. Това щяло да бъде, видите ли, накърняване на суверенитета на страните домакини, приели въпросните предприятия.

Така например, според френското законодателство извършеното нарушение или престъпление в чужбина следва да бъде съдено във Франция само и единствено ако „престъплението или нарушението се наказва както от френския, така и от чуждестранния закон, и то само при условие че е било установено от окончателно решение на чуждестранната юрисдикция“. С други думи, за да може ръководството на „Тотал“ да бъде санкционирано във Франция заради подкрепата, която оказва на бирманската хунта, то трябва предварително да е било осъдено за същите деяния от съда на Найпидо, столицата на… Бирма. Естествено, тази перспектива към днешна дата не тревожи съня на френските „създатели на блага“ по простата причина, че в една толкова бедна и корумпирана страна, при шантажа, който упражняват изнесените предприятия, и огромните средства, с които те боравят, произнасянето на местна присъда над мултинационалните компании в повечето случаи е чиста утопия.

Въпреки всичко, някои неправителствени организации (НПО), като „Шерпа“, асоциация на юристи, основана в Париж през 2001 г., „Солидарни народи“ или колектива „За етика на етикета“, дерзаят в търсенето на пукнатини в съществуващата система на безнаказаност. Споменатите три асоциации заведоха иск срещу „Ошан“ във връзка със срутването на текстилната фабрика „Рана Плаза“ в Бангладеш на 24 април 2013 г. На интернет сайта на френската компания четем: „Ошан“ развива своята дейност според правните принципи, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., в Декларацията за основните принципи и права на МОТ [Международна организация на труда] от 1998 г., и според водещите принципи на ОИСР [Организацията за икономическо сътрудничество и развитие]. Тези документи съдържат съвкупност от граждански, политически, икономически, социални и културни права, които „Ошан“ прилага по отношение на своите партньори.“ Дали обаче хиляда сто тридесет и петимата загинали от „Рана Плаза“ биха се съгласили с горния анализ? Сред развалините на фабриката за конфекция бяха открити етикети на „In Extenso“ – една от марките на „Ошан“. Компанията обаче отказа да обезщети пострадалите, като отрече каквато и да било пряка или непряка връзка с това предприятие. Споменатите НПО успяха да постигнат предварително разследване, като използваха довода за „заблуждаваща търговска практика“. Може да се каже, че макар все още да не чува дрънкане на белезници, Жерар Мюлиез, основател на индустриалната група „Ошан“ и третият най-състоятелен човек във Франция, вече е получил първият предупредителен изстрел.

Някои страни се опитват да наклонят везните на международното право в рамките на ООН. През юни 2014 г. Съветът по правата на човека разгледа проекторезолюция за социална и екологична отговорност на мултинационалните компании, внесена от Еквадор и Южна Африка. В текста се предлага създаване на работна група, която да изготви „правно обвързващ международен инструмент, който да регулира дейността на транснационалните и други предприятия съобразно международното право и правата на човека“. При гласуването резолюцията беше приета, въпреки опозицията на най-богатите държави – всички страни от Европейския съюз, Япония и САЩ гласуваха против. „Франция предпочете да възприеме един поетапен подход, с който да продължи започнатата през 2011 г. работа и така да позволи по-бързото и конкретно приложение на въпросните мерки“ – с тези думи г-жа Аник Жирарден, държавен секретар по икономическото развитие и франкофонията, се опита да оправдае френския вот. Но в случай че големите собственици от френския борсов индекс CAC 40 започнат да се изреждат на подсъдимата скамейка, дали държавните власти биха подкрепили жалбоподателите?

Исканият от правителството „по-конкретен и по-бърз“ подход се позовава всъщност на „водещите принципи на Обединените нации относно предприятията и човешките права“. Но тъй като тези принципи са изготвени в тясно сътрудничество с частните дружества, те са необвързващи и напълно безобидни. Така в единадесетия принцип, който гласи, че „предприятията би следвало да спазват човешките права“, използваното условно наклонение красноречиво говори за политическите подбуди на авторите.

Франсоа Оланд, Манюел Валс и техните сътрудници всячески отблъскват атаките срещу безнаказаността на мултинационалните компании, предприемани в рамките на ООН. Налага им се обаче да дават отпор и на атаки отвътре. През ноември 2013 г. депутати еколози и социалисти внесоха проектозакон за „задължението за контрол на дружествата майки и предприятията, поръчващи услуги“. Текстът, чието разглеждане доста се бави, включва режим на отговорности за френските компании майки, както и задължение да предотвратяват екологичните щети и нарушенията на основните права. Дали обаче ще види бял свят? Малко е вероятно. Движението на френските предприятия (MEDEF) и Министерството на икономиката енергично се противопоставят. По всичко личи, че въпросът ще бъде отнесен до европейските институции, които, както знаем, не се славят с особена неотстъпчивост – да не говорим за суровост – по отношение на икономическите лобита…

LE MONDE DIPLOMATIQUE