Български, западноевропейски и американски парадокси
България има намерение с приоритет да продължи строителството на газопровода „Южен поток“ при пълно съответствие на европейското законодателство. За това се говори в „Програмата на правителството по стабилно развитие на България за периода 2014-2018 години“, утвърдена на 21 януари.
Трудно е да се повярва, че подобна формулировка може да присъства в подобен документ на правителството, защото тя по-скоро звучи като виц на годината. Един от видните „енергийни специалисти“, вице-премиерът на българското правителство Румяна Бъчварова обяснява такава позиция на София във връзка с отсъствието на официално уведомяване от руска страна за прекратяване на строителството на газопровода „Южен поток“. А какво уведомяване очаква да получи Бъчварова от Русия, след като миналата година българското правителство изпрати официално писмо да руската страна за прекратяване на строителството на газопровода „Южен поток“ на българска територия. От правна гледна точка, никакво официално уведомяване от руска страна не е необходимо, от българското правителство проектът е закрит и точка.
След това настъпи енергийната ера на Бойко Борисов, който с карти и маршрути в ръце обясняваше в Брюксел и Берлин „гениалните“ си планове за диверсификация на доставките на природен газ за Балканите и Европа, за създаването на Европейски енергиен съюз и най-вече за прословутия газов хъб на българска територия, който ще реши въпроса за снабдяването на Европа с газ и освобождаването от руската енергийна зависимост. Дори след договореностите между Русия и Турция за строителството на „Турски поток“, българският премиер наивно заяви за намерението да се договори с турските колеги за строителството на газов хъб на българска територия. Интересно е, че тези митични идеи на българския премиер се одобряват и подкрепят от Европейската комисия по енергетика и САЩ. И ако за българските управляващи е понятно загубата на реална представа за света и промените, настъпили в него в последно време, то учудващо е неразбирането от страна чиновниците на ЕС на реалната ситуация.
На 22 януари ръководителят на представителството на Евросъюза в Русия Вигаудас Ушацкас заяви, че „в ЕС за сега не докрай разбират плановете на „Газпром“ относно взаимодействието с потребителите и партньорите в Европа. „Не са ни представени сведения, кога и по какъв начин ще се развива турския газов хъб, за нас не е ясно докрай по какъв начин „Газпром“ има намерение в бъдеще да развива отношенията с потребителите и партньорите в Европа“. На един от въпросите Ушацкас сам си отговаря: „Учудени сме от заявлението на „Газпром“ относно това, че от 2019 година компанията ще прекрати доставките на газ в ЕС през Украйна“.
На всички състояли се до сега преговори по въпросите на енергетиката на българското ръководство с висши представители на ЕС и САЩ се чуваше най-често думата диверсификация на доставките на природен газ. Но нито веднъж не беше пояснено кои ще бъдат тези нови доставчици, на какво разстояние от европейския континент се намират те, какъв е техният реален капацитет, кой ще инвестира в строителството на новите газопроводи и инфраструктури и колко в крайна сметка би струвал този газ в сравнение с внасяния от Русия по газопроводи. С други думи, благи намерения и обещания, но както се казва сметки без кръчмаря.
Към всички тези парадокси не мога да не добавя и този на посланичката на България в САЩ Елена Поптодорова. Неотдавна в телевизионно интервю тя като перфектен лобист на американските интереси рекламираше спасителната мисия на шистовия газ, без дори да се замисли, че корпоративните интереси на американски шистови компании са вредни за България. Не мога да допусна, че тя не е чувала за това, че в края на миналата година щатът Ню Йорк напълно забрани добива на шистов газ на своя територия след като проучване на комисия по здравеопазване на щата показало, че заради фракинга има силна опасност от замърсяване на подпочвените води и на въздуха. Малко преди това същото направи и щатът Вермонт, защото проучванията им показали, че има силен риск за здравето на хората. Поптодорова освен това се помъчи да внуши, че екологичният протест на българите, които след серия от протести успяха да извоюват мораториум върху проучванията и добива на шистов газ, е едва ли не инспириран отвън, т.е. от Русия.
От всичко казано до тук следва изводът, че обещанията на западноевропейските и американските висши длъжностни лица за осигуряване на енергийна независимост на България са празни приказки без каквато и да било реална основа. Важното е, че те постигнаха откъсване на България от енергийните проекти на Русия, а последиците – това е проблем на българските управляващи.
Гласът на Русия
