Аз ръководя оркестъра

Тази неделя на „Киномания“ новият филм за Стив Джобс – „Стив Джобс“ ще получи първата си официална прожекция за родната публика. Ако го изпуснете, не се притеснявайте, филмът ще направи официална премиера у нас на 04.12.

„Стив Джобс“ е третият опит на Холивуд да направи кинопреглед или прочит, на живота на създателя на Епъл. И ако зависи от мен – до този момент най-успешният.

Дали „Стив Джобс“ ще е вашата „чаша чай“, нямам идея. Може би по-скоро не. За повечето хора няма да е. Той е прекалено камерен филм. Прекалено затворен в едни стаи, където се водят безкрайни диалози. Прекалено технически, тъй като се ограничава да запознае зрителя само с падението и възхода на Епъл и нищо друго. При това си позволява да не стигне до онзи пиков момент, когато Епъл почти завладява пазара. Мигът, в който излиза iPhone, iPad, когато започва онази техническа революция. Може би го прави, защото всички ясно помним този момент. Аз го помня.

Признавам си, аз съм Епъл гийк. Бих избрала тяхната техника винаги. Причините ми са много и не планирам да ви отегчавам като ги изброявам. Много хора не харесват Епъл, заради много други, точно толкова логични причини и аз уважавам избора на всеки. Но повече харесвам новаторството и ако то върви с луд мъж, който крещи по подчинените си и отказа му да свали от цената на продукта си, добре.

Част от революцията в комерсиалното общуване и технологиите се дължат именно на Стив Джобс. Може би това отговаря въпроса защо са направили филм за него, а не за Бил Гейтс примерно. Някои хора ще кажат, че не, всъщност е защото Джобс вече не е между живите, но това няма значение.

Първият филм за живота на създателя на Епъл се нарича „Пиратите от силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 година. Тогава Джобс е жив и е почти на върха си. Ноа Уайли играе младия Джобс, Джоуи Слотник е Стив Возняк – човекът, който работи с Джобс в гаража му по първия Епъл, а Антъни Майкъл Хол е Бил Гейтс. Филмът е изключително приличен. Нищо особено като продукция и все пак. По един ненатрапчив начин разказва за пътя на Джобс от мъж с идеи до царя на Силициевата долина. Или поне до мига, в който 1999 година го намира. И все пак приемаме този филм с всичките му условности, най-важната от които е фактът, че той е правен за телевизия.

След това Холивуд решава да направи филм, както си му е редът, за живота и битието на Стив Джобс. Създателят на Епъл умира две години преди продукцията да се появи, но щом смъртта му е факт, Холивуд запретва ръкави. Някои смятат, че именно този филм беше големият препъни камък в кариерата на Аштън Къчър. А не трябва. Истината е, че единственото, което става в този филм е Къчър, въпреки жалките му опити да се държи като Джобс. Майкъл Фасбендър и Ноа Уайли не го правят и това е техният коз. „Джобс“ започва добре, но е толкова дълъг и объркан филм, който по един схематичен и бавен начин ти разказва сухарската част на един живот, че накрая финалните надписи ти носят само облекчение, че това, което си гледал най-накрая е свършило.

Две години по-късно Холивуд не оставя Епъл намира. Те купуват правата на книгата на Уолтър Айзъксън – „Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple“ и я връчват на Арън Соркин. Само преди няколко години Соркин е получил първия си „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“, който разказва за възхода на друг мъж с леко откачена мечта – създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

И така аферата „Стив Джобс“ започва. Разбра се, че на борда се качва режисьорът Дани Бойл, който работи със Соркин по „Социална мрежа“. Филмът търпи много промени и има проблеми. В началото за ролята е ангажиран Леонардо Ди Каприо, но той отказва впоследствие, поканен е Крисчън Бейл, но и той отказва. Така те попадат на човека, който в момента вярвам е един от най-добрите актьори на своето поколение – мистър Майкъл Фасбендър. И както винаги, не бъркат.

Фасбендър е перфектният Джобс.

Той не се опитва да имитира физически създателя на Епъл. И кому е нужно, те нямат нищо общо. Истината е, че никой не помни младата версия на Джобс. Всички ще го запомнят с дънките, черното поло, посивялата коса и кръглите очила. Разбира се, че Фасбендър се появява в този вид в края на филма.

За разлика от първите два филма обаче, Соркин и Бойл отказва да разкажат целия живот на създателя на Епъл – от миговете в гаража със Стивън Возняк до пускането на iPhone. Те избират внимателно три конкретни моменти, които за тях, пък и за Уолтър Айзъксън, са определящи за възхода на Епъл. Пускането на първия Епъл компютър, уволнението на Джобс от собствената му компания и създаването на Next и станалато години по-късно триумфалното завръщане и пускането на първия iMac.

За да покажат това, те решават да не разказват или показват процеса, а се ограничават в миговете преди представянето на продукта. В едни задни коридори, в едни стаи и чрез ретроспеции и надписи, зрителят разбира какво се е случило, защо и какво е довело до него. Дали ще го намерите за наистина важно или не, всеки преценява сам за себе си.

Дали сте чели книгата на Уолтър Айзъксън, която разбира се е много по-обстойна, или не, няма значение. Ако се интересувате от историята на Епъл, то филмът ще ви бъде най-малкото любопитен. Разбира се, че Соркин и Бойл не са пропуснали да вкарат леко мелодраматичния момент с дъщерята на Джобс – Лиса. Той е същевременно ярък и ненатрапващ се. Тоест, ако тази част от историята не ви е интересна, няма нужда да я търпите прекалено дълго. Но тя е била важна за Джобс, защото присъствието й в книгата е силно.

„Стив Джобс“ е филм на Арън Соркин. Неговият отпечатък е толкова ярък, че участието на Дани Бойл почти не си личи. The New Yorker бяха написали, че филмът изглежда така, все едно няма режисьор. И донякъде са прави. Дани Бойл не е направил онези сцени, които така обича – с панорамни кадри, задъханото действие. То се случва само в диалог. Там е той, при актьорите.

Най-силното на този филм е неговият каст. Арън Соркин може да напише перфектният сценарий и диалог, но ако няма кой да го каже с динамиката, с която той го чува в главата си, нищо няма значение. Към Майкъл Фасбендър, който е центъра на събитията разбира се, се присъединяват Кейт Уинслет, като най-доверения човек на Джобс – Джоана Хофман, на която принадлежи една от любимите ми реплики във филма. Когато след години работа, Джобс я пита: „Джоана, защо с теб никога не сме се чукали?“, а тя отговаря: „Защото не сме влюбени!“ Точно толкова рязък е той, точно толкова директна е тя. Цялата динамика на Уинслет и Фасбендър може да бъде побрана само в този диалог. Към тях добавям Сет Роугън като Стивън Возняк – никога не съм вярвала, че ще го кажа за дразнещия смешник Роугън, но той е роден да играе обиден компютърен гений и разбира се, Джеф Даниелс, който след The Newsroom е като прероден за мен. Даниелс има най-голямо предимство. Той е работил три сезона със Соркин и познава динамиката на диалозите на сценариста и това си личи. Даже няма да коментирам Майкъл Фасбендър, той си е просто той, тоест мега голям. От „Гадни копилета“, където беше нашата първа среща, нито веднъж не ме е разочаровал. Този филм, независимо какво е мнението ви него, не прави изключение.

Фасбендър ръководи оркестъра, който е действието и поддържащите персонажи в този филм, като майстор, който познава всичките си оркестранти и знае какво иска. Той е като разглезено дете, което има специфична нужда и не спира да тропа и крещи, докато тя не бъде изпълнена.

„Стив Джобс“ е филм изцяло за връзката Джобс/Епъл, за неговата игра на обидена девойка и разгонен младеж със Силициевата долина. Може би, защото тези елементи са неразривно свързани и тази игра продължава и до днес. Но сега, по-скоро Епъл диктува правилата, а не обратното.

За финал ще използвам другата ми любима реплика от филма. Когато Стив Джобс вижда вече порасналата си дъщеря Лиса с един уокмен я поглежда и казва: „Мога да сложа 1000 песни в джоба ти.“ И го прави. Ето затова този филм е за него.

Горе, в галерията може да видите снимки от филма, както и такива зад кадър.